Fi-male-mail

На откриването на "Fe-mail", портретна експозиция на Никола Тороманов в Центъра за изкуства АТА, предназначена за последващо разпращане по пощата, един от забърканите в изложбата изложи виц: английската кралица и съпругът й играели на отгатване на думи. Той си намислил horsecock (ами какво друго да намисли?). Би ли ми казал, dear, съществува ли възможност това, което си намислил, да се яде? Ъ-ъ-ъ, yes, т.е. да, при определени обстоятелства... Да не би в такъв случай да е horsecock, рекла печената кралица.
Бедният принц - аз поне не виждам шанс логиката на кралицата да се пропука и резултатът някак да бъде изравнен. Но пък може да му се случи някой друг път да се събере с други принцове и помежду си да разтворят душите си, а с кралиците, поне за малко, да става каквото ще. И тогава покрай вездесъщия horsecock започват да се леят Г. С., С. Я. & Ж. Н., А. Й., М. Н. и т. н. и т. п., колкото повече, толкова по-добре. Mail-ът, пощата, информационната система става чисто male, без приставката "fe-". А "fe-" в нашия софийски случай, вярвам, че трябва да се чете като "Fi-" - от Фичо, както най-често е наричан авторът Никола Тороманов.
Много жени има назовани в тази изложба (завиждам, естествено). Една така, друга инак - въртиш се, търсиш с ъгълчето на окото оригинала, опитваш да свериш инициалите... Така е на портретна изложба, още повече посветена на жени - мяза или не мяза, ако мяза - защо, ако ли не - пак защо. Информацията, разбира се, е кодирана, вътрешна - дори и да изпрося ЕГН-то на някое от изображенията, кой знае дали ще узная повече. Защото, от една страна, Фичо сякаш сваля моделите си от сцена, или, по-скоро, свива сцените до размера на позлатените рамки. А на сцената, известно е, ЕГН-то рязко се променя. От друга страна, да не забравяме и английската кралица - тя вижда прозиращата през принца подготвена златна рамка, здрава опора на стойността, и разработва сънища според наличния материал. Каква упорита любов към класиката в тази изложба, към неувяхващата традиция на картината-образ - няма ги опасващите гъвкави мини-камери и микрофончета, запечатващи куркане и пори, живота на лигавицата и мъчителния ход на храната надолу. Впрочем, това е от областта на женския автопортрет (виж работи на Мона Хатум, например).
Стигаме до мъжкия автопортрет, разхвърлен из експозицията - нали си спомняте за Мона Лиза с половин леонардова брада. Според очакванията той трябва да е най-точен, следа от превъртането на съня наяве. Фичо, вярно ли е, че си уплашен? Че разпращайки по пощата портретите като картички, съобщаваш за себе си като за жертва? Наистина ли ме предупреждаваш или да припиша всичко на самоиронията, която си е нещо различно? А ако греша? Ако тези портрети не са само male-mail концепция, ако се докаже правдивостта им? Виж тогава дебне истинска неприятност. При О. Хенри има един разказ за здраво загазил колега-портретист. Портретите, които правел, се оказали прекалени - след показа им следвали разводи, изтегляне на пари от банки, прехвърляне на имущества... По едно време, за собствена безопасност, рисувал само деца. Все едно го изхвърлили. Дано подобна участ те подмине, Фичо.

Кирил Прашков