Кафе и бизнес - друго няма!

Миналата седмица на обсъждане в Съюза на архитектите в България единодушно бе порицано намерението да бъде застроена с бизнесцентър градинката до Руската черква в София (кръстовището бул. "Руски" - ул. "Раковски"). На рецензентите на проекта и на аудиторията не повлияха аргументите на авторите на проекта, че става дума да се възстанови изчезнал обем (бившата галерия и още по-бивша сладкарница "Цар Освободител", съборена през седемдесетте години). Единодушието беше невероятно пълно, чак стъписващо и озадачаващо - дори главният архитект на София (в качеството си на обикновен гражданин) се обяви срещу бизнесцентъра.
Не се наемам да твърдя, че силовите линии на интересите са се разместили и в новата им конфигурация общината и верните й архитекти преподреждат мненията си. По-важно ми се струва обединяването на общественото (в случая повече професионално-архитектурно) недоволство от досегашната строителна политика на градоначалството в една емоция срещу конкретно намерение.
Събирането на общото недоволство в едно категорично отричане на възможност за друго решение в това ключово за усещането на града място е емоционален акт, който няма особено градивна стойност. Всички вопли - че няма градинки в центъра на града, че се задънва Руската черква, че сме зле с паркоместата и т. н. - имат своите контрааргументи. Които обаче никой не обсъжда.
Въобще, когато става дума за запазване на статуквото, архитектурната колегия (или онази част от нея, предимно белокоса, която редовно пълни салона на САБ) неизменно демонстрира единодушие. Стане ли дума обаче за развитие, неизменно мненията се делят.
Със сигурност при внимателно вглеждане в града (схванат не единствено като застройка, а като поддържаща обитаването и културата структура) биха могли да се открият доста функции, които да наситят обема на бившето кафене "Цар Освободител". Не непременно кафеджийски или бизнес.
Със сигурност застрояването на този парцел няма да повлияе на екологичната обстановка в столицата, в случай че съществуващите зелени площи се пазят и развиват, а не се застрояват като Южния парк.
Със сигурност застрояването няма да навреди, а по-скоро ще помогне на Руската черква да запази своята дискретност, отстраненост и възвисеност.
Твърде е възможно градоустройствената тъкан и архитектурното възприятие само да спечелят от един деликатен обем на това място.
Тук стигаме до основния момент - ако наистина може да се строи, знае ли градската управа, знаят ли нейните критици, знае ли обществеността - в крайна сметка знае ли Градът София каква функция и каква форма са необходими на това място?
Не.
Освен за бизнесцентър с кафене, друго предложеие няма. В този смисъл най-добре е да се чака, докато необходимата функция се изяви. Тогава тя сама ще предизвика артистичната и новаторска форма, от която булевардът, така скъп на всеки софиянец, се нуждае.

Христо Буцев