Конкуренции на клишета

С проведената на 26 юни т.г. в Народния театър Тържествена вечер за честване на 150-годишнината от рождението на Иван Вазов се заточи поредният безплоден скандал в публичното пространство. "Гаф", "откровена гавра", "сквернословия", "хулителски спектакъл", "маймунджилуци" - това са само част от оценките на празника, дело на сценариста Елин Рахнев и режисьора Галин Стоев. "Поругаха честта на Вазов", заяви пред в. "Труд" писателят Генчо Стоев, припознавайки образа на Кириак Стефчов в лицето на авторите на вечерта. А най-ретроградният момент в интервюто с Генчо Стоев беше възраждането на класическия демагогски въпрос: чий е Иван Вазов и коя партия си го присвоява...
Разразилият се скандал всъщност е поредната проява на кризите в модернизацията на страната. През фигурата на Иван Вазов се сблъскаха две емблематични културни пози - популярната култура на младите срещу носталгиите по тоталитарната обредност и желанието за литературен Патриарх. Клишета в процес на конституиране се сблъскаха с клишета на смъртно легло. На културната сцена се сблъскаха консерватори и либерали - с възможните нашенски политически отсенки.
А спектакъла направиха тези, чиято работа съвпада с казионните вкусове.
Литературната теория днес вече сериозно обмисля Иван Вазов (и) като явление на българската популярна култура. Случайно или не, авторите на юбилейната вечер също го представиха така. И скандалът ни най-малко може да бъде разчетен единствено през участието на "Уикеда" (с ексцентричното изпълнение на "Де е България?" по музиката на "Don't worry, be happy!", но пък и може ли вече празник без "Уикеда"?). В крайна сметка моралните причини за конфликта като да игнорираха напълно естетическите... Рахнев и Стоев бяха приготвили спектакъл за бързо консумиране - 45 минути се изтърколиха забавно и неусетно. В тях имаше и симпатично варварство, и разколебаване на мраморната икона Вазов, и неразчленимо сплитане на иронии с патоси, и умни попадения.
Но сценарист и режисьор преиграха, представяйки популярната младежка култура за елитарна. (И цяла седмица вместо с празничното и с проблематичното във фигурата на Вазов, медиите ни преситиха с мнения за спектакъла, а авторите му си направиха мощни PR-кампании.) Организаторите не се съобразиха с обичайните изисквания на консервативната публика към подобни юбилейни вечери и затова тя беше възмутена.
Най-важното е, че Рахнев и Стоев невъзвратимо потрошиха една доморасла представа как да се празнува литература; че се появи и въпрос - каква е нуждата от подобни тържества, след като чрез това "позорище" лъснаха толкова комплекси на българската култура...

Марин Бодаков