Новият адрес на НИМ

Експозицията на Националния исторически музей, подредена в дом - 1 на резиденция "Бояна", официално бе открита на 29 юни (Петровден), в присъствието на министри, депутати, представители на Светия синод, на дипломатическия корпус, музейни работници от цялата страна, журналисти.
Новият музеен дом официално бе открит от министър-председателя Иван Костов.
Музейните експонати, разположени в 7 зали, разказват за живота по нашите земи още от VI хил. пр. Хр., за да видим последните знаци от историята, включваща епохата на Третото българско царство 1879-1946 г. в зала - 5.
Централно място в сбирката е отредено на Панагюрското златно съкровище, експонирано е и част от Рогозенското съкровище.
Специални зали са отделени за експонати от Първото и Второ българско царство.
Зала 4 е посветена на живота в българските земи по време на турското робство (1396 - 1878).
Достатъчно място в зала 5, обхващаща времето до 1946 г., е отделено и за културно-политическото развите на България. Подредени са вещи и документи на Петко Каравелов, Драган Цанков. Показана е и "бързотискна " печатница от 1879 г., портрет в цял ръст на цар Борис, рисуван от Кирил Василев, диадема на княгина Елеонора и нейн портрет, рисуван от Г. Евстатиев. Ньойският мирен договор (1919 г.) също е експониран в залата. Мебели и книги на Александър Теодоров-Балан, на Богдан Филов, са сред експонатите в залата.
Посетителят може да полюбопитства и около експонираната киномашина "Егнетон", както и да се полюбува на личните вещи на Васил Гендов, Любомир Далчев, Алеко Константинов, Елисавета Багряна.
Изложен е и орден на Христина Морфова, както и портрети на Асен Русков, Мими Балканска, Тинка Краева, Надежда Винарова, костюм на Константин Кисимов, на Невена Буюклиева от 1928 г. за ролята на Елизабет Валоа от "Дон Карлос" на Народния театър. Интересен е и костюмът на Златина Недева за Гертруда от "Хамлет" от 1914 г.
Подредени са и театрални афиши от 1891 г. за "Фауст", както и от 1909 г. на Народния театър в София за "Тартюф", "Към пропаст", "Свекърва"...
Показани са и първите български монети, сечени в Княжеството през 1881, 1882, 1883 и 1885 г. Тук са и първите български марки "Сантими и франкове".
Тук са и знаци от годините преди и след 9 септември 1944 г.: мастилница на Кимон Георгиев, вещи на Димитър Гичев, Константин Муравиев, Никола Мушанов, Андрей Ляпчев.
Показан е и първият български телефон от 1935 г.
Събитията около 1923 г. са представени с ловна пушка на цар Борис, изкуственото око на Гео Милев, комунистическо знаме от с. Мъглиж...
Отбелязани са и събития, свързани с 9 септември 1944 г. С портрети и документи е представено времето, свъзано с Георги Димитров, Васил Коларов, регентите, процесът срещу Никола Петков, съдът срещу Никола Лулчев...
От 3 юни до есента музеят е отворен безплатно за посетители.
Разходите по преместването на музейните експонати се изчисляват на малко повече от 6 млн. лв.
Въпреки много "за" и "против" преместването - новият дом на Националния исторически музей вече е факт!

Любен Русков