Пътуване в нулевата година

Както е известно, 2000 година е нулева за българското кино. Така че българският продуцент няма кой знае каква работа в родината си. Защо тогава да не опознае Европа, за да я обикне.
На европейската карта остров Борнхолм е само точица в Балтийско море, североизточно от Дания. На картата на европейското кино обаче той има далеч по-важно място. Балтийският фестивал за документални филми, който се провежда всяка година тук през юни, представя най-новата продукция на Дания, Швеция, Финландия, Полша, Латвия, Литва, Естония и Русия (по-точно Санкт Петербург).
Качеството на филмите е много високо и може да създаде известен комплекс на кинематографист от България. То се дължи не само на силната документална традиция в тези страни, а и на факта, че в тях се произвеждат достатъчно филми, за да може няколко да "изплуват" над средното равнище и да тръгнат по световните фестивали.
Всяка година в рамките на фестивала се организира и "пичинг". Тази не особено благозвучна на български дума, в английският език има значението: предлагане за продажба. Става дума за особен пазар на идеи за филми. За събитието бяха пристигнали редактори от десетина европейски телевизии включително и от най-мощните: ББС и Чанъл 4. "Пичингът" на Борнхолм е насочен предимно към Литва, Латвия, Естония и Русия. Независимите продуценти имат само по пет минути, за да убедят представителите на телевизиите колко гениални са техните идеи. После следват още пет минути, в които се задават въпроси, показва се интерес или липсата на такъв. Като на сергия.
Тази година на датския остров беше поканена и една балканска програма от документални филми. България бе представена от "Живот в гето" на Елдора Трайкова. Имаше филми от Гърция, Босна, Хърватия, Словения, Македония, Югославия. Идеята Балканите да срещнат Прибалтика е на EDN - организацията за европейско документално кино. В последните години тя активно работи с Югоизточна Европа. Доказателство за това бе дадено и на Борнхолм. Бе решено през година да се провежда фестивал на документалното кино в Дубровник със състезателна програма от балканските страни и информационна - от балтийските. На Борнхолм, също през година, ще бъде обратното: състезание за балтийски филми и информационна програма от Балканите.
Проблемът е само в това, че за нашето кино годината е нулева и не е ясно дали изобщо ще има филм, който да покажем в Дубровник. Добрата новина е, че там ще се организира "пичинг". Така че български документалисти, гответе се: никой не е станал пророк в родината си.

Асен Владимиров