Оставка в Министерството на културата

На 26 юни във в. "Труд" и в. "24 часа" беше публикувана обява за "конкурс по документи и събеседване за заемане длъжността Директор на Националния център за театър". В обявата прави впечатление възрастовата граница за кандидатите, която е 55 години. Най-елегантното определение за подобно изискване е, че е дискриминационно.
На 30 юни настоящият директор на центъра Стефан Янков подаде оставка, в която между другото се казва:
"Предвид унизителното положение, в което изпаднах след обявяване на условията на конкурса (...), предлагам Ви да приемете оставката ми, считано от 16 юли 2000 г.
Очевидно е и принципното разминаване по отношение на самостоятелното функциониране и развитие на НЦТ.
Искрено се надявам, че един бъдещ ръководител на НЦТ, подбран по вкуса на зам. министър Дачев, ще познава по-добре състоянието на театралната мрежа, ще разкрие по-добри личностни възможности, ще бъде с по-богат опит, за да доведе до реален успех реформата в българския театър."
Възрастовият състав на МК и в частност на неговото ръководство очевидно подсказва, че въпросът е не поколенчески, а личностен. Новите зам.-министри вероятно са в правото си да правят кадрови промени, но едва ли ще повишат особено ефикасността на министерството, ако започнат дейността си със стрелба по всичко, което все още работи? Защото онова, което е свършено до днес по театралната реформа, е станало и с усилията на г-н Янков, а не въпреки тях. Едва ли тези усилия заслужават подобно дърварско отношение.

К