Познай себе си
Лъжефилософски и лъжебиографичен
роман от Стефан Гечев
Жанрът на последната книга на големия наш писател може да се определи като посвещение в тайнствата на съществуването. Това посвещение започва в навечерието и най-вече по време на крайната ситуация на Втората световна война и представлява необичайна стъпка - обичайно повеждането на търсещия ум към тези дълбоки познания става чрез мистерии (като елевсинските примерно). Защо Стефан Гечев нарушава херметичната традиция и решава да изложи мистериални тайни пред своята основна публика - интелигенцията? Може би защото изграждането на новата представа за съществуването на човечеството в следващото хилядолетие изисква някакъв пълен обем познание за космоса и човека. Изисква всекидневно практическо присъствие на това познание.
Действието се развива в Гърция, Словакия и България. Водещо място има българинът Стефан. Търсач от второ, всъщност следвоенното поколение е Щефан - словак, син на първия Стефан. Накратко ще се опитам да отговоря на няколко въпроса, поставени от романа.
Защо енергичното търсене на новото познание започва по време на войната? Защото тогава мислещите люде откриват, че са се отприщили стихиите на самоизтреблението. Кое е откритието, чрез което се надмогва тази самоубийствена ситуация? "Живот без съзнание" е отговорът на Стефан. Това означава да се откажем от досегашното социално и исторически придобито съзнание. Произлизайки от определен опит, то винаги ще бъде по-тясно от знанието, съдържащо се вече в самото съществуване. Съществуването носи своя най-широк и адекватен обхват - собствената си хармония. А хармонията, на свой ред, следва да замени досегашния сляп и самодоволен рационализъм, даващ надмощие на навика, на елементарния егоизъм, на неизвисените цели. И най-вече на всички досегашни погрешни (а някои и порочни) социални теории.
Но кой е изворът на новото знание, адекватно на широтата на Космоса; на предизвиканите от човека, но трудно контролирани от него промени? Може би това ще е силно култивираната интуиция с катартичен ефект. На тази посока доверява своите търсения българинът Стефан. От намек в изказването на гръцки мистик героят разбира, че опорна точка може да бъде великата традиция на орфизма, до която може да се стигне:
- чрез дълго и наставлявано лично търсене;
- чрез археологията на тази традиция и превръщането й във възможно най-широко обществено достояние.
При това връщането на човека към божественото не става по фундаменталистки или екстатичен път. Новото стъпало не е нито в храм, нито в тайно светилище - то е в сърцето на самия човек.

Георги Василев


Стефан Гечев. Познай себе си. Лъжефилософски и лъжебиографичен роман. Издателство Захарий Стоянов. С. 2000 г.