Още един от Големите на киното го напусна завинаги -

Виторио Гасман

Малко преди да навърши 78, той се пресели при своя учител в театъра Висконти - с него започва в началото на 40-те, през 49-та Гасман влиза в режисурата, а през 1950 създава своя трупа, станала известна като Театър на италианското изкуство.
Със свирепата хубост на хищник, с осанката на патриций, с ироничното потупване на сантимента, с лъчезарието на рядката усмивка, Виторио Гасман е изиграл десетки чаровни и противни мъже, все разпъвани между устрем и бит. От времето на неореализма до наши дни той се е появявал в десетки италиански филми - чужди и свои (след "Кин", който поставя през 1956 заедно с Франческо Рози, Гасман е режисьор на няколко филма, тук непознати).
Незабравими са ролите му в "Горчив ориз" на Джузепе де Сантис, "Армията Бранкалеоне" на Марио Моничели, "Страшният съд" на Виторио де Сика, "Аудиенцията" на Марко Ферери...
Гасман бе постоянно присъствие (и все различно) в киното на Еторе Скола: "Такива, каквито бяхме", "Терасата", "Семейството"...
Смятан е за един от успелите европейски актьори в Америка - там се снима още от 50-те ("Рапсодия", "Война и мир"), а през 70-те играе в "Сватба" на Олтман.
И все пак най-знаменитата му роля си остава италианският опърничав слепец в бяло от "Ухание в мрака" на Дино Ризи (награда за мъжка роля от Кан '75).
Ведър и сърдит, интелигентен и объркан, Гасман бе неотразимо привлекателен - и като артист, и като мемоарист.
Всъщност небесната компания от Големи на киното, към която Гасман се присъедини, става все по-интересна, отколкото земната.
Светла му памет!

Геновева Димитрова