Фалшивото радио

Казват, че радиомикрофонът не търпи фалш. Естествено, като се изключи професионалната актьорска преструвка. Микрофонът улавя всяка несигурност и добре опакована лъжа. Така, както телевизионната камера винаги забелязва и отбелязва всяко въртене на очите, сигнализиращо послъгване дори при най-убедителното говорене, тъй и микрофонът се задейства от фалша. Вярно е, че остават скрити нервното кършене на пръсти и боязливите физиономии, но отклонението от мелодията на гласа се отчита винаги.
Добре построените граматически изречения с правилни логически ударения не са достатъчни за внушението по радиото. Нужна е и подготовка за емоционално въздействие и заличаване на неискреността. Много от политиците ни си мислят, че ефектът идва само от гласа. И затова го удебеляват, стараейки се да го направят топъл и убедителен. Когато говорят с неестествения си глас обаче, само подчертават всяко разминаване на изказаната фраза с истинската си мисъл. Изведнъж и без предупреждение гласът им издайнически се вдига като на тинейджър. После пак отива в ниските гами на хипнотизирането. Всичко е било въпрос на секунди, в които слушателят да не се усети. Но радиомикрофонът се е задействал като детектор на лъжата и е подчертал несъответствието.
Разбира се, за да се осъзнае чутото, трябва чувствително слушателско ухо. Повечето хора го нямат. На това разчитат и съответните политици. Но е факт, че със или без това качество, слушателите несъзнателно правят преценките си върху изказванията. Често то е безпогрешно точно.
По същия начин се усещат прочетените въпроси и отговори. Макар и да са симулирани като непосредствен разговор. Те проличават като кръпка върху естествения говор дори да са перфектно произнесени. Някак фалшивят в общия диалог.
Радиомикрофонът улавя и думичките, написани от другиго и изречени от журналиста. Особено когато водещият или репортерът не споделят тезите, заложени в "техните" въпроси. Тогава единственият сигнал, че се разграничават, който подават на слушателите си, е изтощената интонация, капката отегчение в гласа им. Умишленото фалшивене се използва за тайно отмъщение срещу наложеното им мислене.
Темата за чуждите думички в речта на журналиста е много любима за слушателите. Те "разкриват" почти непрекъснато този похват. Понякога с право. Понякога в резултат от разглеждането на света като плод на световните конспирации. А друг път объркват непрофесионализма на журналистическото говорене с написани от другиго думи. Каквато и да е причината, фалшивостта от микрофона е дала повод за развихряне на фантазията им.

Вяра Ангелова








От въздуха
подхванато