Циви-Легото Вазов

Честването на разни юбилеи и тям подобни национални празници обслужва не друго, а именно националната идея. Тържествата идат да препотвърдят отдавна потвърдения факт, че на тази територия живее този и само този народ, че тя е "запазена марка" с един език, нрави, обичаи и закони. Юбилеят е израз на културен иредентизъм, на етническа чистота - честваме този и този, за да посочим: тоя точно Родос е наш и ние ще си танцуваме тук колкото си искаме.
Скандалът с отбелязването на 150-годишнината на Иван Вазов показа всъщност колко много, от една страна, националната идея е изчерпана на прелома между двете хилядолетия и, от друга, как въпреки това за нея настояват и дори са склонни да псуват и роптаят най-различни нейни последователи и "бранници". В един все по-номадски свят, където еклектиката, синкретизмът и въобще мешавицата на културите се объркват все по-нагъсто, настояванията за национални светини, за Патриарси на нацията, за нейни бащи и дядовци звучат все по-демодирано и дори ретроградно. Във все по-превръщащата се във Вавилон планета всяко изискване за "език свещен", "див, чутовен връх", за България "драга, мила" и една "достойна зарад тях" са фалшиви рефрени на остарели доктрини. ХIХ век, векът на национализмите, все по овехтява във времето на Интернет, рейв-музиката и постмодерна. Ние сме на прага на едно развитие, което Жак Атали в своя "Речник на ХХI век" нарича "циви-Лего" и което все повече ще праща на тавана и в килера лозунгите за общностна идентичност, за някаква колективна битност и определеност, различни от индивидуалността и свободния избор. Миксът на "Питат ли ме де зората" c "Don't worry, be happy" е само знак, че всичко това вече чука и на нашата порта, ако и инкрустирана с възрожденски дърворезби.
В този ред на мисли съвсем нормално беше срещу "кощунството" и поругаването на "националната светиня" да се противопоставят тъкмо вестниците. Според Бенедикт Андерсън точно те са конструкторите на въобразената общност, каквато е нацията. По същия начин съвсем редно беше именно телевизията - това техническо средство на "голямото село" и глобализирания свят, да излъчи българския вариант на циви-Легото, за което говори Атали. "Уикеда", Галин Стоев и Елин Рахнев са просто предвестници на това, което неминуемо ще се случи не само с Вазов, но и с всяка друга икона на националното българско самочувствие и единение - Vazov is cool, както находчиво отбелязва "Капитал". И срещу този cool не ще могат да направят нищо нито воят на провиждащите се за национално-отговорни медии, нито официозностите на държавно-организираните юбилеи. Светът се променя и Вазов заедно с него.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин