Независимо
за независимите
В дните от 27 до 31 май в Бургас се представиха трупи от Република Хърватия, Бурятия (Руска федерация), Чехия, Грузия, Югославия, Румъния, Македония и България. Паралелно на фестивалната програма се проведоха уъркшоп за тренинг на актьори, организиран от МАРА (Moving Academy For Performing Arts") и воден от Иде ван Хайнинген (Холандия) и конференция на тема "Нови театрални форми в Централна и Източна Европа".

Амбиции и традиции
С настъпването на ХХI век навлизаме в ерата на Водолея. Време на промяна, на новост, на нов ритъм, ново мислене, "нови форми". Амбициозният проект на човека-оркестър Петър Тодоров да събира всяка година чуждестранни и наши формации, търсещи новия театър, вече се превръща в традиция. Това, всъщност, е най-доброто, което може да се пожелае на амбиция с такива намерения. Фестивалът "Ерата на Водолея" стартира през 1998 година с желанието да представи независими трупи или трупи за нови форми от славянските страни. Представленията са показвани само в Бургас, само в рамките на фестивала. "Ерата на Водолея" се редува през година с по-големия си събрат "Театър в куфар" - фестивал с по-широк обхват, показващ представления и в София (в НДК). И двата фестивала са под шапката на независимата фондация "Театър в куфар". Спектаклите, които се представят, са лесно преносими. Те се интересуват преди всичко от актьора, неговия глас, неговата пластика. Преобладаващата част от идващите трупи са представители на така наречения движенчески или танцов театър, или поне използват елементи от него. Съсредоточаване на интереса към тялото като изразно средство е отдавна вече една от водещите тенденции в европейския театър. Фестивалът "Ерата на Водолея" има за цел обмяната на опит в търсенето и реализирането на нови тенденции. Амбициозно и ползотворно начинание.

Спектаклите
В рамките на петте дни на фестивала бяха показани десет спектакъла. Въпреки многообразието на типовете театър, на темите, на изразните средства, учудващо за мен, тези десет представления се обединиха в няколко двойки. Обединяващо беше доминирането съответно на визия, пластика, текст или музика. Първата двойка се получи от първия и последния спектакъл по реда на тяхното представяне в програмата. Става въпрос за "Марлене Дитрих" на Хърватския национален театър от Сплит и "Спомени" по Маргьорит Дюрас на Интерарт център от Скопие. И двата спектакъла съществуват като че ли заради музиката, която се изпълнява доста талантливо наживо и заема по-голямата част от представлението. В осемдесетте минути на "Марлене Дитрих" актрисата Ксения Прохазка изпълнява тринадесет песни на английски, френски и немски език. Заключението идва от само себе си - това е преди всичко кабаретен театър, който много загуби от невъзможността за по-директен контакт между актрисата и публиката. Поставен на традиционна сцена, този спектакъл се превърна по-скоро в демонстрация на способности и чар, отколкото в истинско преживяване.
Другият "музикален" спектакъл имаше амбициите да е "хореодрама". Хореографията беше толкова скучна и повтаряща се, че аз предпочетох да следя четиримата очарователни музиканти от македонската група "Флотин", отколкото самотната и гърчеща се в еднообразни движения актриса. "Спомени" е мястото, където избягах да извикам, за да ме чуете" споделя в програмката режисьорката и хореографка на постановката Рисима Рисимкин. "Вътрешните преживявания, провокирани от времето и условията, в които живеем", може да са много драматични, дълбоки и интимни, но в този спектакъл те не са намерили подходяща форма да бъдат представени или изразени. А иначе "Флотин" са върхът! Почти колкото "Анастасия". Двата съвсем танцови спектакъла "Намерения в незавършен вид" на Галина Борисова и "Венера с кубчето на Рубик" на Асоциация "Четири дни" (Прага) бяха нещо ново и интересно. Няма драматургична основа, няма сценичен разказ, няма декор, няма ефекти. Има само движение, импулс, танц, импровизация. Кратко, просто, изчистено и... въздействащо. Та нали езикът на тялото е универсален?! Не винаги разбираш какво ти казват, защото не е сигурно дали въобще нещо ти казват, но вън от тази конвенция остава едно, което е безспорно - красотата на тялото. Просто като тяло (Кристина Лотакова във "Венера с кубчето на Рубик") и като тяло с удивително импровизационна стихия (Галина Борисова "Намерения в незавършен вид" и "Само за пушачи").
В "Делириум за двама" по Йожен Йонеско на театър "Бейсмънт" (Тбилиси) и в "Гостите" от Р. Харууд на театър "Торпедо" (Белград) превес имаше словото. И ако за втория спектакъл почти нямах езиков проблем, то за първия проблемът беше двоен. Несполучливият симултанен превод на руски, без слушалки, в ефир заглушаваше и без това непонятния грузински, така че в крайна сметка не се чуваше нито грузинският, нито руският език. В спектакъл, който разчита преди всичко на текста, това е убийство. Опитах се да се абстрахирам от проблема и да проследя останалото. Уви, такова почти нямаше. Ще цитирам отзив на Давид Букхрикидзе от в. "7 дни" (Тбилиси), който звучи толкова абсурдно на фона на това, което видях, че, мисля си, сигурно по този начин е постигнат абсурдът на Йонеско. "Фантастичен ритъм, динамично осветление, модерна сценография, много добра хореография и музикално оформление, прозрачна режисура... Това представление ни дава редкия шанс да се измъкнем от рутината и правилата на съвременното ни общество". Сигурно е излишно да казвам, че невротичните движения по сцената са взети за фантастичен ритъм, че динамичното осветление е редуването на бяла и червена плака, че модерната сценография е маса, два стола и люлеещо се кресло, че хореография въобще нямаше, и че "прозрачната" режисура вероятно е другото име на липсващата такава.
Белградчаните трябваше да гостуват със спектакъл по "Животинска ферма" на Джордж Оруел, който обещаваше да е много любопитен. Но... Представеният вместо това спектакъл "Гостите" беше скромен, но въздействащ. Монодрама с въображаеми партньори. На ръба на своята лудост една жена посреща своите измислени гости. В общуването си с тях тя достига до болезнени състояния на истерия, плач, смях, разголеност до краен предел. Една драма на самотата и лудостта, перфектно изпълнена от една съвсем млада, но много талантлива актриса Милица Михайлович.

Хитовете
Отново двойка - "Пеперуди" на театър "АзАрт" (Улан Уде, Бурятия) и "Тоскана" на Студио "Тоака" (Букурещ). Двата безспорни фаворита в моята лична класация спечелиха заради изобретателната си визия и удивителната си пластика и хореография. "Пеперуди" е спектакъл на Театъра за съвременна пластика и пантомима "АзАрт", сформиран от първия випуск актьори за движенчески театър на Източносибирската академия за култура и изкуство. "Пеперуди" е притча по японска еротична поезия от Х век. Изящна картина от светлина, багри, ефирни костюми и пластични тела събуждат за нов живот мистичните и чувствени стихове на Рубоко Шо (980 - 1020 г.). Птици, пеперуди, пролетна зора, вятър, събиращ вечерната роса, утринна мъгла пред първия лъч на слънцето и т.н. Това са образите, които пресъздават атмосферата на поезия и красота, за да се роди в нея притчата за Мъжа и Жената, за докосването на души и тела, за любовта, честта и смъртта. Изтокът пулсира във всеки жест, звук, форма. Изцяло източен е сценичният аксесоар от ветрила, японски пръчици, аромати и свещи, меч, чадъри. Гримът-маска, подчертаващ мимиката, кимоното, източният танц, перфекционизмът на почти акробатическите пластични изпълнения са екзотични ефекти, които виждам за първи път. Вероятно бих възприела това като демонстрация или ескиз, ако не беше изключителната искреност и отдаденост на актьорите. Този спектакъл не беше показ, а случване. Усещаше се във всяка една секунда. Настръхване и магия.
"Тоскана" е мултимедиен спектакъл в стил "Квартет" на театър "Сфумато". Гола сцена, полупрозрачни екрани опасват сценичната кутия. Изключително осветление, игра между видеоизображение и живо изпълнение. Мултимедията обхващаше диапазон от диапорама като фон, през синхрон на деапорама и актьор, до видеопрожекция-коментар, прожекция-действащо лице. Общуването между визуалния образ и актьора дава възможност за едновременно съществуване на реалности, на реалност и въображение, дава образ на халюцинациите, представя непредставимото. Светът, в който попадаме, е изграден от видео, три колички от супермаркет, три пишещи машини. В центъра на този свят е един поет с неговите творчески, екзистенциални и комуникативни кризи, попаднал в супермаркет. Поетът като наблюдател на собствените си мании и страхове. Адам, който среща своята утроена Ева, родена от замразено ребро. Тоскана е лабиринтът на тяхната еротика, който губи реалните проекции на действителността и преподрежда телата в логиката на измамно удовлетворяване. Тоскана е супермаркет, в който си сменят местата колебанието между яйцата, суровото месо и тоалетната хартия със загубата на славата, вдъхновението, мъжествеността.

Нашите
И двата български спектакъла спечелиха овациите както на бургаската публика, така и на чуждестранните гости. Родопският драматичен театър от Смолян и Театърът за нови форми "Щрих" представиха "Циганска история" по пиесата на Милослав Клима, режисьор Петър Тодоров. Спектакълът вече мина на софийска сцена, а наскоро имаше и турне из страната. Навсякъде той е харесван, приеман, аплодиран. Това е спектакъл, който дава възможност на широк кръг публика да намери нещо за себе си. Аз го харесах заради искреността и въображението.
За другия спектакъл мога само да мълча и да се поклоня на очарователната магьосница Златина Тодева и на спектакъла на Юлия Огнянова "Забравените от небето". Публиката дълго време стоеше на крака и не искаше да се раздели със своята любимка. Трудно се изразява уникалността и вълнението на такова преживяване. Аз лично гледам спектакъла за четвърти път, на четвърта различна сцена.

Трябва нова ориентация!
Това е реплика от спектакъла "Марлене Дитрих", но идеално обобщава изводите, до които достигна проведената в рамките на фестивала конференция. На 28 и 29 май в клуб "Отворено общество" - Бургас, се събра въпреки примамливото плажно време група млади хора, обединени от желанието да споделят своя опит в правенето на "независим" театър. Фокусът "Нов източноевропейски театър" беше разширен с двама шведи, трима холандци, швейцарска журналистка, монголец. Идеята на форума беше да се обговорят постиженията и проблемите на независимите театри. И съответно по-опитните независими от Централна Европа да помогнат на прохождащите от Източна Европа. На фона на това дискусията за българската ситуация внесе неизбежните песимистични краски върху доброжелателните сини намерения на организаторите и белите кахъри на колегите от другите страни. От наша страна с челния си опит се представиха хореографите Галина Борисова и Росен Михайлов, артмениджърът Цветелина Йосифова, Елена Панайотова, самият Петър Тодоров и моя милост (по стечение на обстоятелствата се озовах в ролята на представител на "скандално младата" театрална критика). В общото ни желание да избегнем очевидния проблем на нашите театри, свързан с финансирането, разговорът закономерно и невъзвратимо стигна пак до там. Да се говори за традиции, опит, тенденции в развитието на независимите театри в България звучеше повече от нелепо при направената равносметка за все по-намаляващите шансове за финансиране от двата основни до този момент източника - Националния център за театър и Центъра за изкуства "Сорос". Иначе приятно и любопитно ми беше да чуя, че семейството шведи си имат театър от десет години, че дори съседите ни от Румъния са приватизирали, ремонтирали, възкресили сграда от 1850 година с площ 650 кв.м, която са превърнали в свой, независим арт-център (става въпрос за "Тоака"), че хърватите си правят независимия театър в държавния, че грузинците вадят по 14 премиери годишно само на една сцена, че бурятите правят театър въпреки нестихващата емиграция на млади хора и финанси и т.н. Талантливи и амбициозни театрали, слава Богу, все още има, но "трябва нова ориентация" на ресурсите, моделите на съществуване, формите, идеите. Дали ще намерим сили тогава независимо от всичко да станем и останем "независими"?!

Кремена Димитрова


Независимата фондация "Театър в куфар" и клуб "Отворено общество" - Бургас, проведоха за втори път Международния театрален фестивал "Ерата на Водолея". Фокусът на тазгодишното му издание е новият източноевропейски театър.