Съществува ли византийска философия?

През месец юни от печат излезе книгата Bysantica minora на доц. Георги Каприев, известен на българския читател предимно с изследванията си върху Анселм от Кентърбъри и бл. Августин - "учителя на Запада". Формално погледнато, Bysantica minora представлява сборник от студии, болшинството от които се появяват първоначално в авторитетни западноевропейски издания на немски език. Още самото заглавие, изписано на латински, подсказва, че текстовете на сборника са се родили в условията на напрегната дискусия, водеща се съгласно нормите на западната медиевистка традиция, но насочена към източното културно и мисловно наследство, което несъзнателно или напълно преднамерено се пренебрегва от съвременния изследовател на Средновековието не само на Запад, но и в повечето университети из православните страни.
Както самият автор подчертава в своя увод, "става дума за съзнателно научно усилие, фундаменталните смисли на източноевропейската, "византийската" култура да бъдат предавани адекватно на езика на латинската, западноевропейската християнска култура, както и обратното, без при това да се допускат компромиси и изкривявания". Заслужава да се отбележи, че този дискурсивен подход се явява своеобразно новаторство не само за българската наука, но и за мащабите на международния опит в изследването на средновековната философия.
Няма да звучи пресилено, ако кажем, че Bysantica minora ни дава сериозно основание да говорим все по-смело и категорично за наличие на съвременна българска традиция в областта на философската медиевистика. Думата "традиция" тук е напълно уместна, тъй като не е тайна, че Георги Каприев принадлежи към един своеобразен интелектуален кръг от изследователи на средновековната образованост, работещи вече повече от десетилетие в ползотворно сътрудничество както у нас, така и в чужбина. Но за да не бъдем голословни, бихме могли да споменем имената на Калин Янакиев, Цочо Бояджиев, а от последните години - Олег Георгиев, Иван Христов и въобще всички, които участват в списването на небезизвестния Свитък за средновековна философия и култура, очакван винаги с интерес от философи, историци, културолози, филолози и богослови.
Първият текст в Bysantica minora, който се публикува за първи път, подсказва насоката и основните проблеми, към които доц. Каприев ориентира своя научен интерес, както личи, в дългосрочен план: "Съществува ли "византийска философия"?". Заемайки се да отговори на този фундаментален за изследването на византийската култура въпрос, на който възпитаниците на западноевропейския академичен дух отговарят отрицателно, авторът на книгата привлича редица богословски авторитети като Кападокийските отци от IV в., автора на Corpus Dionysiacum, преп. Максим Изповедник и св. Фотий. Изводът следва по необходимост: "византийска философия съществува, има своя реална, а не метафорична или аналогична предметност. Тя съществува при това със своя собствена и разпознаваема специфика, която може да бъде продуктивно изследвана, стига да бъдат приглушени гласовете на школските предубеждения и на собствената суета".
Следващите текстове, придружени от един доста прецизен научен апарат, също обслужват основната цел в изследванията на доц. Каприев - дефинирането на византийската философия като самостоятелна традиция в рамките на източната православна култура, наследила континуитетно античната гръцка мисловност и обособена в свои специфични парадигми и систематика. Служейки си компетентно и задълбочено с гръцки и латински извори, авторът анализира проблемите, които в най-голяма степен обуславят разрива между православната и римокатолическата философски и богословски традиции. Ето и някои опорни точки: интерпретацията на Псевдо-Дионисий Ареопагит у Тома Аквински; концепцията на Джон Скот Ериугена за causae primordiales и православното учение за Божествените енергии; Filioque, св. Фотий и Лионският събор (1274 г.); дискусията между калабрийския грък Варлаам и забележителния византийски богослов на ХIV в. св. Григорий Палама, както и отношението на последния към философията, което се разглежда като представително за цялата православна традиция. Впускайки се смело в анализирането на тези спорни и несъмнено все още неудобни за западноевропейската наука проблеми, доц. Каприев застъпва тезата, "че между източната и западната християнски култури действително има сериозни различия, че между тях има реална граница, която обаче в никакъв случай не може и не бива да се гледа като пропаст".
Без ни най-малко преувеличение бих подчертал, че сборникът се явява особено ценен принос към иначе все още оскъдната ни откъм задълбочени и дискурсивни анализи на средновековната философия българска наука. А защо само на философията? Би могло да се поспори дали студиите "Системни елементи на философско-богословското мислене във Византия. Към диалога Теофан на Григорий Палама", "Място и смисъл на философията в учението на Григорий Палама", както и всички останали, до този момент няма да бъдат повече от полза на богословите, които изпитват осезателен дефицит от подобни изследвания: в нашите богословски факултети преподаването на средновековната богословска книжнина се изчерпва с VIII в., който по необясними причини се схваща като край на светоотеческата литература. В тази ситуация текстове като тези в Bysantica minora имат своето място и в сферата на българското богословие, особено щом като - по думите на самия Каприев - те "очертават една достатъчно ясна програма за изследване на византийското богословско-философско наследство".

Никола Антонов



















Георги Каприев. Bysantica minora. Издателство ЛИК.
С. 2000.
Цена 4,50 лева.