Болшой в България

В София на 6 юли се състоя първият от поредицата концерти в страната на артисти от балета на Болшой театър и други музикални театри в Русия. Освен в столицата обиколката им включваше и гостуване в Пловдив, Севлиево, Бургас и Варна. Представянето на артисти от прославения театър е част от световно турне в чест на легендарната руска балерина Галина Уланова. Фактът, че България не е пропусната, както често се случва, се дължи най-вече на Мирослав Иванов - представител на балетната фирма "Гришко" и баща на известната вече у нас млада балерина от "Болшой" Анна Иванова. Факт - и радостен, и тъжен, защото в конкретния случай г-н Иванов пое инициативата вместо тези, които трябва не просто да се тюхкат за мъртвилото в българския балет, а да действат.
Няма да е пресилено, ако кажа, че за софиянци спектакълът бе като глътка свеж въздух на фона на хармониращата с юлската жега балетна суша. Българската публика сигурно не помни кога за последен път е гастролирал представителен балетен театър у нас. Естествено интересът бе огромен и билетите - изчерпани преди обявената дата. Редовните посетители отбелязаха, че отдавна не са виждали правостоящи на балетен спектакъл в Софийската опера.
В програмата на концерта преобладаваше класическият репертоар. Бяха представени и съвременни хореографии, които, макар и да показваха сериозен напредък в сравнение с познатото ни от съветската епоха, впечатляваха в много повече с виртуозното изпълнение на артистите, отколкото с танцовата си лексика. Акцентът и сърцевината на концерта представляваха изпълненията на класическите образци - именно защото Болшой театър е един от символите на класическия танц, именно защото в точното следване на класическите традиции е ценността и уникалността на руските балетни артисти.
Изпълнителите Нина Семизорова, Марк Перетокин, Генадий Янин, Ирина Пяткина, Дмитрий Гуданов, Владимир Непорожний, Наталия Маландина, Анна Иванова - от Болшой театър - и Зинаида Волина и Ярослав Саленко от други музикални театри представиха различни генерации в настоящия балетен живот на Русия. Някои от тях са повече или по-малко известни на българската публика, други са съвършено непознати... Във всеки случай този концерт даде ценна информация и открехна, макар и малко, плътната завеса, която беше паднала за българите по отношение на процесите в руския балет.
В едно свое интервю Юрий Григорович казва, че така, както италианците са създадени за белкантото, така и руснаците са създадени за балет. Изпълненията, които българската публика видя, съвършено потвърдиха това изказване. Особено ярко бе представен мъжкият танц. Зрителите имаха щастието и удоволствието да видят изпълненията на забележителни танцьори, доказващи силата и класата на своята школа. На този фон неизбежно следват нерадостните съпоставки с българския балет, но това е тема за друг разговор...
С майсторството и професионализма си, със завидното умение да създават блясък и празнично настроение, артистите от Болшой театър бяха приети с въодушевление и нестихващи аплодисменти. Дано това турне да е начало на нова традиция и нови контакти, а не случайнна среща на нови познати, нямащи вече какво да си кажат.

Мария Русанова