Какво ги ядосва?

... За никого не е тайна, критиката почти не присъства в литературния ни живот, не се явява коректив, нито медиатор на творческите и обществените идеи - загубила е позицията на институция. Тя е свряна в най-тъмния ъгъл на медиите. В ежедневниците и масовите седмичници липсват критически рецензии, "заместени" от дилетантски антрефилета. Да не говорим за проблемни статии, тях никой не иска да ги помества. Интерпретацията на новите художествени явления е сведена до елементарен преразказ на пошлото, скандалното, булевардното, а ако него го няма в необходимата степен, доизмисля се, или фактът - бил и той върхово постижение - се оставя без внимание. Ето, това ги ядосва отговорните редактори на сп. "Критика" Любен Бумбалов и Алберт Бенбасат - и днес налице е книжка първа от първата година на най-новото литературно списание. Заглавието на изданието издалеко кореспондира с едноименното списание на д-р Кръстев, а самите редактори приподписват неговото творческо кредо от март 1891. Прескочило от век на век, списание "Критика" тепърва ще разделя сложната смес от литературни теория, история и критика, за да отговаря, доколкото е възможно, най-точно на заглавието си. Поръчители на "Критика" са членовете на респектиращата редакционна колегия: Александър Гънгов, Величко Тодоров, Милена Цанева, Надежда Драгова, Никола Георгиев и Радосвет Коларов. Дано не им се наложи да плащат критическия кредит.
Предстои ни да наблюдаваме сблъсъка на художествени думи с критически думи, творческо търсачество, нужда от ценностни йерархии, носталгии по Големия критически разказ...
Книжка първа е разделена на дялове под наслов "Българско критическо наследство" (тук четем "Осветление на българската поезия" от Г. З-ча), "Портрети и анализи" (вижте Надежда Драгова с "Предене и тъкане" - ритуален архетип в поезията на Магда Петканова" и Валери Стефанов с "Културни стереотипи и гротескови стратегии"), има дялове "Световна хуманитаристика", "Славянски прочити", "Полемика", "Анкети", "Критическа закачка"... Да пожелаем сп. "Критика" бързо да се отърсва от провинциални илюзии...

М.Б.