Нашенци гостуват на нашенци!

В разгара на футболното първенство, когато горещи спортни страсти се охлаждаха с ледена бира, в една неочаквано ветровита неделя, в която като че ли тайфун бе минал и отнесъл нанякъде хорската глъчка, суета и предразсъдъци, в скромния и приветлив Цариброд (югославяните държат да го наричат все още Димитровград) пристигна театрална трупа от България! Какво беше накарало тази шепа ентусиасти да се вдигнат от разстояние над 400 км, да напуснат родния си Шумен, да се откажат от неделната си почивка и да цъфнат насред пустото и скучно градче, приличащо повече на наше по-големичко село? Как стана така, че празните улици и градинката пред читалището изведнъж се изпълниха с хора и градчето оживя, като че ли току-що освободено от бремето на страшна чума! Хората ликуваха, вълнуваха се, бяха облекли новите си (?!) дрехи. Обяснението на този феномен е съвсем простичко - "Нашенци" гостуват на нашенци.
"Нашенци" е спектакъл по текстове на Чудомир, създаден от частна шоу-формация "Зевзеци" с ръководител, продуцент, режисьор и сценарист Димитър Кочланов. Трупата е от професионални актьори от Шуменския драматично-куклен театър "Васил Друмев" и използва извънработното време на актьорите, за да се занимава главно с големи български автори, поднасяйки своите творения с голяма доза чувство за хумор. "Нашенци" е спектакъл, участвал в Чудомировите празници в Казанлък тази година. Навръх рождения ден на писателя - 25 март, шуменци събират овациите на публиката и получават покана за гостуване в братска Югославия. Чрез любезното съдействие на Агенцията за българите в чужбина това гостуване вече е факт. Благодарение на грижливата подкрепа на Община Шумен заедно с трупата към Цариброд се отправя и фотографска изложба на тема "Шумен - минало и съвременност". По неведоми пътища и неясни причини изложбата се озовава вместо в Цариброд в Босилеград и по този начин се проваля първоначално замислената среща на царибродци не само с културата, но и с историята на древния Шумен. И това се оказа само едно от недоразуменията, съпътстващи визитата. Като участник в това пътуване ще спомена само някои от тях.
За пръв път посещавам Югославия и не бях никак подготвена да се сблъскам с купищата националистични парадокси. Не предполагах толкова голямата близост на това погранично население с нашия език и с нашата култура. Знаех, че в Цариброд има голям процент етнически българи, както и знаех, че политиката на държавата е да ги асимилира. Затова не ми стана много ясно защо всички надписи бяха двуезични, защо повечето улици и учреждения носеха имената на български възрожденци и исторически личности, защо появата на театралните афиши на "Зевзеци"-те, напечатани в цветовете на националния ни трикольор, бяха повод за оскверняването му, защо очите на българските светии от стенописите в църквата на Погановския манастир бяха избодени, защо при ясното желание от страна и на домакините, и на гостите представлението беше само едно при предварително уговорени две и очевидната финансова възможност за реализацията им, защо това представление беше насрочено в деня на мача Югославия - Норвегия, защо югославските граничари толкова се страхуваха да пуснат българския снимачен екип от БНТ и защо въпреки всичко в очите на царибродци имаше толкова радост и щастие от срещата им с "Нашенци"?
Приеха ни като свои и се погрижиха за нас като за най-високопоставени гости. Побързаха да ни нагостят и да ни покажат своите забележителности - театърът, носещ името на Христо Ботев, създаден още в 1888 г. и просъществувал толкова години благодарение на ентусиазма на актьори-любители, галерията, Погановският манастир (или "Свети Йоан Богослов"), балнеолечебният център, ждрелото на Ерма, изворите и т.н. Неуморният главен актьор на техния театър и наш официален домакин и екскурзовод Слободан Алексич ни подари по една монография на театъра (учудващо луксозно издание) и задоволи почти цялото ни любопитство по отношение на техния бит, културна идентичност и политически проблеми. Наред с премълчаното Слободан някак успя да овладее вълнението си - нали е актьор?! А другите царибродци хем ни се радваха, хем ни изучаваха с поглед. Уж сме еднакви, ама ние сме по-добре облечени и обути (чифт обувки при тях струва три месечни заплати), по-напети, по-модерни. В Цариброд като че ли времето е спряло. Може би затова на стената в ресторанта на хотела все още висеше един прекалено усмихнат Дядо Мраз. Какво ли още чакат царибродци да им донесе?

Кремена Димитрова