Неновите Valori Plastici

Галерия "Александър" посвети на Иван Ненов бяла експозиция от различни поколения творци, обединени от сходни възгледи. Галеристът е реализирал възникнала от едно впечатление идея, запечатала спомен за картината "Белият изглед" на съпругата на Иван Ненов - Екатерина Савова-Ненова. Със своята тиха, бяла тоналност, без тежки контрасти и демонстрации на експресивност, тя оставя у него импресия от уловената светлина, спокойствие и силна изразителност.
Именно тази изразителност в картините на Иван Ненов внася яснота в изложбата, в която бялото не е цел, а средство. То не е тон, цвят, а внушение, постигнато чрез пластични стойности - любимите Ненови valori plastici.
Пластичното е от рода на еротичното... Ти виждаш една жена през пластиката, свръхопитно. Нито я пипаш, нито общуваш с нея, а я усещаш цялата еротична. Цялата силна.
В изложбата Иван Ненов е представен с работата си "На плажа". Живопис, разголваща женската същност, чувственост и еротизъм. Картината не е завършена - тя спира в едно впечатление, в един миг, който поставя под съмнение съществуването на времето изобщо. Пак тя, жената, е в основата на композицията на Йордан Кацамунски. Не конкретна жена, а обобщен образ. Този образ и обкръжението му говорят за спокойна загадъчност и чистота.
Триптихът на Станислав Памукчиев "По реката" се вълнува от сблъсъка на спокойствие и напрежение. Не тъмнина, а липсата на светлина се разстила ... и сноп светлина пада върху самотната конкретна форма. Георги Баев връща към спокойствието на морето в "Лодки и мрежи" и "Край морето". В тези картини именно бялото изгражда формите на фона на пасивни студени цветове.
Аз съм в самота от началото до края си... Изгубил съм майка си, когато съм бил на няколко седмици... Първата самота е, че виждам как всичките ми приятели си имат майка...
"Майка ми в рая" от Светлин Русев доминира с огромните си размери над цялата експозиция. Чрез леки студени тонове той постига светлия мрак. Нервен, интензивен контур раздира пространството, но и осигурява преход и разграничение от фона към фигурата на изгубилата вяра възрастна жена.
Аз съм художник. Аз опознавам света чрез зрението, чрез пластиката даже, чрез усещането. А хората се оглеждат по живота им.
Нищо пресилено, нищо свръхконтрастно, свръхживописно не може да се открие в бялата или по-скоро пластичната изложба в галерия "Александър". Светлият, ненатрапчив колорит, изчистената форма носят много смисъл, оставят трайно впечатление, провокират размисъл.
Но който е безпомощен да разбере това, което си казваме с поглед, без да говорим нищо, той нищо не разбира
Каприев, Г., Иван Ненов: много лично, С. 1998

Мария Спиридонова