Отело на Верди в Русе

Премиерата на "Отело" от 16 юни в Русе доказва, че провинцията е само географско понятие и че за една вечер тя може да се превърне в столица на оперното изкуство.
Само за пет месеца Георги Димитров, който след Пловдив пое в Русе поста музикален директор на Оперно-филхармоничното дружество, е успял да излекува раните от разцеплението на държавната опера вследствие на създадената частна, обслужваща холандския импресарио Питър Улте, и е изгладил противоречията между оперните и филхармоничните оркестранти в новото обединение. Мощният му талант и фанатична работоспособност, напомняща тази на неговия косвен учител Добрин Петков, са в основата на това възраждане на колектива. След вегетирането, инертността, безперспективността, русенските музиканти са изпълнени с оптимизъм за бъдещето и възрожденски подем: повече от ясно е, че когато в един оперен театър се тълпят чуждестранни импресарии, задграничните турнета ще се превърнат от мечта в реалност.
Спектакълът на "Отело" се радваше на вниманието на импресариото Шлоте и италианския диригент маестро Виторио Гайони.
Георги Димитров не крие, че "Отело" е постановка за износ, но също така не пропуска да отбележи, че няма да продаде трупата за жълти стотинки, нито пък ще направи компромис с бройката оркестранти и хористи. Очевидно преговорите с импресариото Шлоте ще бъдат трудни и продължителни, но българският диригент е решил докрай да отстоява достойнството си на музикант, бранейки и това на колегите си.
Интересът към оперните спектакли в Русе не е случаен. Под палката на Георги Димитров "Отело", тази "мъчна" опера на късния Верди по трагедията на Шекспир, прозвучава като антична трагедия. Диригентът третира оперния оркестър като симфоничен, разгръща изразните му възможности до краен предел, увеличава амплитудата на контрастите, изгражда мощни симфонични кулминации, без това да пречи на вокалната страна на спектакъла, прониква в дълбочините на партитурата, в най-тайните й кътчета, осветява всеки нюанс, насища с емоция всяка страница. Оркестърът, в който преобладават оркестранти от бившата филхармония, е гъвкав, жив, изразителен, отзивчив към диригентските изисквания, солата са перфектно изработени, щрайхът е плътен и звучен. Към мащабите на оркестровата звучност в хоровите епизоди блесва великолепният хор, един от най-добрите оперни хорове у нас - звучен, ярък, спят - отлична работа на хормайстора Христо Стоев.
Неизбежно "Отело" на Георги Димитров извиква сравнение с друго забележително изпълнение на творбата - това на Добрин Петков в Пловдив през 1987 г. Но както тогава, така и сега, проблемът с певците си остава открит. Очевидно днес е още по-трудно да се ангажират силни певци за трите централни партии - Отело, Яго, Дездемона, поради ситуацията в страната и всеобщия паричен недоимък. Въпреки това, Георги Димитров е успял да сформира екип: негово откритие е сопраното Силвана Пръвчева в ролята на Дездемона - тази млада певица дебютира в Дездемона убедително. Красивият тембър на гласа е съчетан с безспорна музикалност и стремеж вокалният образ да се извайва с нюанси. Какво липсва? Сценичният опит, вътрешната освободеност и синхронът между вокалната и сценичната изява, тяхната спонтанна органичност. Баритонът Александър Крунев е в много добра гласова форма - той изпява без затруднения партията на Яго, но спира дотук. Пеенето остава неподплатено с драматургична изразност, липсва вокалният образ. Подобен е проблемът и при италианския гост - тенора Марко Бианки: увлечен в пеене, гостът пропускаше от време на време нотен текст, а приповдигнатата му емоционалност не беше добър заместител на истинското вокално и актьорско превъплъщение.
Пластичното оформление на спектакъла и режисурата са дело на един и същи човек - главният художник на операта Иван Савов. Този талантлив сценограф, натоварвайки се с две толкова отговорни функции, очевидно не е успял да се отдаде нито на едната, нито на другата докрай. Сценографското решение не носи никакъв обобщаващ или характерен акцент - то е изцяло в духа на добрите стари традиции. В този дух е осъществена и постановката. Но в цялостното пластично оформление, в пищните костюми, в светлинната партитура се усеща здравият професионализъм на един от най-добрите сценографи в българското оперно изпълнителство.
Русенската постановка на "Отело" е събитие за родната оперно-изпълнителска практика. Тя би срещнала интереса и на столичната публика, но за жалост безпаричието прави подобен проект невъзможен: по-лесно е русенският "Отело" да пътува извън, отколкото в границите на обеднялата ни държава. На задграничните турнета музикалният директор на Русенското оперно-симфонично дружество гледа като на изход от тежкото финансово състояние. Въпреки отзивчивостта на Русенската община, дружеството не е в състояние да се издържа от скромния държавен и общински бюджет. Защото дори този паричен минимум, определен за висококвалифицирания труд на музикантите, не се изплаща редовно, което вече си е чиста проба мизерия.

Румяна Апостолова