Толерантност против

В края на юни смолянските вестници зарадваха читателите си с гръмките заглавия: "Смолян даде пример на България", "Небивала среща на религиите", "Ставаме модел на религиозна толерантност" и други - не чак толкова гръмки, повече описващи събитието. А събитието беше срещата на архиерейския наместник и районния мюфтия, поканени от областния управител и шефа на полицията да обединяват усилията си за борба със сектите. Не че кроткият (и в това отношение) град Смолян и областта му са чак толкова заплашени от сектите. Точно в края на юни много по-актуални са сеното и картофите. Светските и религиозните водачи обаче се срещнаха и си стиснаха ръцете - за всеки случай. Нали - като не можеш да се погрижиш за насъщния на повереното ти светско и духовно паство - можеш поне да го опазиш от въображаем враг...
Големият сигнал за толерантност, който дал пример на България, е въпросното ръкостискане между свещеника и мюфтията в канцеларията на областния управител. Сякаш до този момент - преди на областния управител да му хрумне ръкостискането - свещеникът и мюфтията не са се поздравявали. Сякаш до този момент християни и мюсюлмани в областта не са живели като добри съседи и приятели, и дори роднини, та трябваше да се срещнат в канцелария, та да се отприщи толерантността...
Твърде симптоматично е освен това, че тази толерантност се отприщи, за да се насочи към вятърните мелници на смолянското сектантство, че беше не толерантност "за", а толерантност "против".
На "небивалата среща на религиите" не бяха поканени законно регистрираните в Смолян деноминации на адвентистите, евангелистите, Българската божия църква, Обединената българска църква... Не стана ясно (поне от публикациите) дали ръкостискането ще бъде насочено и против тях. Затова пък навсякъде беше обилно цитиран докладът на полицейския началник кои са опасните секти и доколко имат почва в Смолянско...
Дори от доклада се разбра, че нямат особено плодородна почва.
Същият полицейски началник преди време изгони от Смолян мюсюлманския проповедник Ал Нашиф. Мюфтийството протестира и обяви изгонването за незаконно. Сега Ал Нашиф съди държавата България.
Пак от публикациите разбрахме, че мюфтийството се бори със сектите чрез брошури за основните отлики между сектите и исляма, чрез часовете по вероучение и чрез програмата на Главно мюфтийство "Да опознаем религията си". Как се бори православната църква не стана ясно.
Не съм против това архиереите да се срещат и да се ръкостискат. Не съм съвсем сигурна дали най-подходящото място за това ръкостискане е областната канцелария и най-подходящото присъствие - това на полицейския началник. Но - да кажем, че това са незначещи детайли. Не съм и против толерантността. Тя е заложена още в заглавието на проекта, който от четири години осъществявам - "Планината Родопи - модел за толерантност на Балканите". Моделът за толерантност, който имам предвид, не е архиерейското ръкостискане, а живеенето на общностите заедно и взаимното разбиране между тях. Така че не бих могла да бъда против толерантността. Обаче съм против толерантността "против".
И смятам, че борбата със сектите - с онези, които наистина заплашват живота и здравето на децата ни - е проблем на съда. От публикациите не се разбра дали на "небивалата среща" е присъствал представител на съдебната власт...
Вероятно нямаше да забележа архиерейската среща, ако тя не беше обявена за "небивала". Ако вестниците не бяха съобщили гръмогласно, че едва сега в Смолянско се ражда религиозната толерантност. Тази гръмогласност възбуди подозренията ми, които са не само подозрения в журналистическа некомпетентност. Вестникарската гръмогласност по архиерейското ръкостискане е само част от шума около религиозната проблематика, който напоследък дрънчи в Родопите. Другите акорди на дрънченето са празно отекващите камбани на "единствения православен храм в Родопите" - Пампоровския, седмата камбана за Кръстова гора на Илия Луков и молебените му за България, слуховете за "възраждащата се" (всъщност - никога несъществувала в рамките на българската православна църква) Смоленска епархия, подновените показни кръщавки на Боян Саръев... Ето този шум изглежда подозрителен - поне за две неща: той или измества друг, не толкова желано шумен проблем (все по-трудното оцеляване на родопчани или несъстоялите се заклинания на местната власт), или провъзгласява толерантност, която не е чак толкова толерантна...

Евгения Иванова