Кубрик за последно

Година и нещо след смъртта на Станли Кубрик по столичните екрани най-сетне се появи последното му произведение "Широко затворени очи". Световният шум около цензурирания в Щатите (каква глупост!) филм бе толкова оглушителен и разполовен, че дори само заради данданията си струва да отделим двата часа и нещо, за да видим на голям екран "Широко затворени очи". Участието на Никол Кидман и Том Круз също е стръв - една от малкото стабилни брачни двойки в Холивуд на екрана показва криза в брака. Но най-важният аргумент за гледането на "Широко затворени очи", разбира се, е режисурата на Станли Кубрик. Дори филмът да ви се стори безинтересен или демодиран, няма как да не признаете паралитичната мощ в извайването на атмосферата до най-дребния детайл.
"Широко затворени очи" екранизира новелата на Артур Шницлер "Просъници" (сценаристи са Фредерик Рудолф и Кубрик). Режисьорът се е подготвял за този проект някъде четвърт век, а действието е изместено със сто години и с хиляди мили.
Прекрасно семейство - елитният д-р Уйлям Харфорд (Том Круз), съпругата му Алис (Никол Кидман) и дъщеричката им - обитава прекрасен дом и в него цари прекрасна хармония. Изглеждат хора, сбъднали Чеховото пожелание. Но родителите отиват на коледно парти и нищо занапред няма да бъде същото. На купона дребничкият доктор е грабнат от две снажни хубавици, а високата Алис попада в танц с агресивен паркетен кавалер. Докторът се спасява от орловите нокти на горгоните чрез домакина-баровец (Сидни Полак) - той е негов пациент, разбира се, но в случая го вика заради своя приятелка, прекалила с дрогата...
След партито семейството се разсъблича в прекрасната си спалня, Алис мята огнена грива и безкрайни крака, Уйлям я гледа вцепенен, изпушват малко трева за разтуха и заваляват откровения. Те са невинни и стъписващи. Коледното настроение е напъхано в подаръчните опаковки, а екранът зейва тревожно.
Докторът е объркан - крачи из нощен Ню Йорк като лунатик. Решава да се пробва с проститутка. Мобилният му телефон обаче разваля работата.
И така дните се превръщат в кошмар: Алис става все по-параноична, Уйлям - все по-херметичен. Натъкнал се в бар на свой едновремешен приятел, който свири на пиано по частни купони, по-затворени от масонски ложи, Уйлям е обсебен от лудо любопитство. Все пак се добира до един от тях - успява да се снабди с подходящ костюм единствено от магазина на сръбски имигрант. Отива. Попада на дива маскена оргия. Там е и домакинът на коледното парти. Докторът е разкрит. Заради него убиват момиче. На финала става ясно, че безсексието в прекрасното семейство е виновно за всичко.
С "Широко затворени очи" Кубрик гледа право навътре в човешките мотивации и комплекси - така, както навремето ни разтресе с шизофренната сатира на насилието в "Портокал с часовников механизъм" или с диаболичната непосилност на творчеството в "Сиянието"... Новият му филм е болезнено-метафизичен портрет на живеенето в края на века - просперитетният нагон изтиква емоционалните пулсации, а изоставеното либидо се въргаля из боклуците на мегаполиса.
Кубрик пак е магьосник на визията - тела, пушек, сълзи, автомобили, питиета, думи, неони, маски, дивани, стенания са омотани в хипнотично фройдистко кълбо. Развиеш ли го докрай, виждаш, че нишката е доста хилава, но какво пък - зрелището си заслужава.
С екранния си блясък и с човешките вибрации "Широко затворени очи" е поредно доказателство, че голямото кино си отива заедно с големите свои автори. Поне засега техните филми са тук.

Геновева Димитрова







От пръв
поглед