Фирмата - радиосценарист

В края на миналата седмица по радио "Веселина" се разигра странна игра. Слушателите трябваше да се помъчат над въпроса какво би ги накарало да направят ремонт в такава жега. Наред със съвсем прозаичните основания, че такъв се налага, предвид състоянието на жилището им или по други човеко-икономически причини, редица от отговорите бяха привидно неестествени. Те се движеха около тезата, че биха направили ремонт само защото цените на фирма "Х" са ниски, продуктите й са суперкачествените и т.н. Сами се досещате, че наградата от играта бе именно от тази фирма. И се разбира защо слушателите се "боричкаха" да изтъкват достойнствата й. Интересното е, че отговорите им не бяха на живо, нито пък на запис, а грижливо преразказани от водещата. Което предизвиква някои въпроси за дейността на рекламата в радиото.
Най-подозрителният елемент тук е преразказването на мненията на слушателите. Възможно е това да се случва поради техническа невъзможност да се пускат на живо в ефир. Ако е така, питам се какъв е чарът на играта за слушателите, след като нямат възможността да се изявяват. Още повече, че обажданията им се подбират по критерия дали се "слагат" на фирмата-рекламодател. Дори най-неосведомените биха се досетили, че ги вкарват в лошо скроена реклама, в която целта е да се произнесе 100 пъти името на фирмата. И за да стане кампанията по-убедителна, се включват самите слушатели като рекламоносители. Блестяща идея за реклама. Малко досадна, но затова пък значително по-евтина, отколкото 30-секунден рекламен спот. Даваш малко награди, срещу които всички говорят само за теб, и то с преклонение.
От цялата работа остава натрапчивото впечатление, че не водещата и екипът й са подготвили предаването, а съответният рекламен отдел на фирмата е подготвил сценария. Обидно е някак. Водещата дори не може да демонстрира качества на модератор, защото няма с кого да контактува. Тя просто прочита някакви изречения, част от които твърде вероятно са измислени, а не реални. Какво казваха за влиянието на рекламодателите върху политиката на медиата? И дали, при условие, че подобни мероприятия се случват наистина често, не трябва да се промени питането: оказва ли изобщо някакво влияние радиото върху рекламодателите? След като се е превърнало в обикновен носител на рекламно послание и се е отказало от функциите си. От подобни външно подготвени сценарии са доволни всички - и радиото, че си има рекламодатели, и фирмата - че си е направила реклама, пък и слушателите - че без особени усилия са получили награда.
Ако подобни случки се превърнат действително в практика, няма да е чудно скоро да има радиостанции, които да излъчват само реклама и нищо друго. Нещо като вестници без вести - листовки с реклами, които също носят гордо табелката "вестник". Подобни радиостанции със сигурност ще си намерят слушатели. Но ще има предизвикателство как да бъдат определяни - дали като медии, или просто като рекламоносители.

Вяра Ангелова








От въздуха
подхванато



Радио
Веселина