Изолирането на Сърбия
е опасна грешка
Иржи Динстбир, извънреден пълномощник на ООН за правата на човека в бивша Югославия, вече повече от година лази по нервите на доста хуманитарни администратори, генерали и политици, запретнали се да въдворят мултиетническо съжителство и демокрация в Косово. По повод годишнината от "въздушната кампания" на НАТО срещу Югославия на 20 март Динстбир нарече резултата от дотогавашната дейност на мисията на ООН в Косово "тотален провал". Убийствата и покушенията срещу сърбите в Косово не били изолирани "актове на отмъщение", а имали систематически и целенасочен характер за изчистването на всички неалбанци от провинцията. Международната общност, каза Динстбир, бомбардира Югославия, без хабер да си има какво след това да предприеме. Косово бил потънал в хаос, мафиотски банди контролирали цели региони, села и градове, а администрацията на ООН никакъв авторитет нямала и на всичко отгоре влизала в компромиси с разни екстремисти.
Какво по-конкретно има предвид, Динстбир не поясни, ала ето че преди месец на шеф-администратора на ООН в Косово до гуша му дойде. Елегантният и възпитан бивш френски министър на здравеопазването Бернар Кушнер на пресконференция в Прищина на 12 юни забрави добрия тон и, запитан от журналистите какво мисли за последните изявления на Динстбир, каза : "Please, Mr Dienstbier, shut up", сиреч, затваряй си устата. В случая мосю Кушнер явно посвоему е разбрал служебните задължения на специалния пълномощник на ООН за човешките права, а може и да го е сбъркал с шофьора си; Париж след Пражката пролет от 1968 година се беше напълнил с чешки таксиметрови шофьори, та знае ли човек. "Мистър Динстбир изобщо не ме интересува, не ща да я срещам тази персона и никога повече не искам да я видя!" - доуточнил според агенция Франс прес Кушнер пред слисаните журналисти какво ще е занапред сътрудничеството му с бившия чешки министър на външните работи.
Според агенция Ройтерс обаче контраатаката на Бернар Кушнер била по-широко скроена: "Не само него, Динстбир; не искам повече да виждам и Вацлав Хавел!" - цитира агенцията косовския администратор на ООН.
Ако цитатът е коректен, това само доказва колко несправедливо в гнева си срещу чешкия емисар на ООН френският политик се заяжда и с чешкия президент, който и Кушнер ще сложи в джоба си по въпроса за справедливата хуманитарна бомбардировка на Югославия. Още на 18 май, близо месец преди разгорещената пресконференция на Кушнер в Прищина, Вацлав Хавел препоръча на Иржи Динстбир да спре вредното си критикарство, защото понятие си нямал от нещата в Косово, завъртал се там за два-три дни, а после само очернял в разни интервюта работата на тамошните хора, които били къде по-добре от него посветени в проблемите на провинцията. При това, освен паспорта си, Вацлав Хавел друго общо с бившия си външен министър отдавна вече няма. Годините, когато двамата бивши приятели и съавтори на легендарната "Харта 77" солидарно рендосваха наровете на чехословашките затвори, са далечна идилия. Щеше ли иначе Динстбир да се предостави на разположение за бъдещ чешки президент, след като знае кого бленува да види на този пост след себе си сегашният президент на републиката! Два пъти вече Вацлав Хавел покани родената в Прага Мадлин Олбрайт да внесе кандидатурата си за чешки президент, два пъти американската държавна секретарка му благодари, но всички хубави неща се случват на третия път, а Иржи Динстбир къде се бута. Как ще се развият нещата още не е ясно, във всеки случай на 29 юни Иржи Динстбир пак даде интервю, този път за виенския всекидневник "Ди Пресе" и опозиционния сръбски вестник "Данас", в което между другото четем:


- След последната ви визита в Белград по-оптимистичен или по-песимистичен сте по отношение на човешките права в Сърбия и Югославия?
- Не знам песимист ли съм, оптимист ли съм, ала положението в Сърбия е крайно напрегнато и това напрежение расте. Проблемът, както аз го виждам, е в изолацията на страната, която още е в режим на санкции. Необходимо е отварянето на диалог между опозиция и правителство. За нещастие правителството гледа на дейността на опозицията като на фактическо продължение на бомбардировката на Югославия, а на опозиционерите - като на чуждестранни агенти и терористи. Това не само че не е вярно, това е и опасно, защото само изостря наличното напрежение.
- Прав сте, но това е ситуацията, от която режимът умело и успешно извлича изгода. Как тогава международната общност може да се надява демократичната опозиция да победи?
- Вече десет години международната общност води погрешна политика спрямо Сърбия. Кардинална грешка според мен е затварянето на Сърбия чрез санкции и разни видове ембарго. Опитът ни от комунистическо време доказва, че ако искаме развитие на демократичните сили, съответните държави трябва да бъдат отваряни, а не изолирани. Само в такъв случай управниците се чувстват принудени да заслужат известно уважение, да зачитат известни правила и да поддържат комуникацията с външния свят. Затворите ли една страна, всичко това става практически невъзможно. Падането на комунизма също бе в резултат на отварянето на нашите общества след Хелзинкската конференция през 1975 година. Затварянето на страната само облекчава управниците по-лесно да се справят с опозицията и прави диалога невъзможен. Ето защо смятам, че международната общност трябва на първо място да отвори Сърбия без оглед на това, кой е на власт. Ако Сърбия остане изолирана, ще се изправим пред ситуация като в Куба, Либия или Ирак. Това са екстремни примери за развитието на една изцяло изолирана и подложена на санкции страна.
- Иначе казано, смятате, че санкциите трябва да бъдат отменени, защото в противен случай това положение в Сърбия може да трае години?
- Естествено, защото години наред е водена погрешна политика. И то не само защото от санкциите страдат само обикновените хора, но и поради ужасяващите социални последици, като невероятното разрастване на черния пазар, на корупцията и на мафиотската икономика на целите Балкани. Това е последицата от санкциите. Освен това такава политика без друго не функционира, защото Сърбия само теоретически е под санкциите на Запада. Карл Билд и американският генерал Жак Клайн, представител на Кофи Анан в Босна и Херцеговина, съвсем правилно отбелязаха, че за една година при наличието на санкции Милошевич е изградил далеч повече неща от Пакта за стабилност, който впрочем без Сърбия нито функционира, нито може да функционира. Става дума за погрешна и извънредно опасна политика, даваща на режима инструменти за още по-голяма репресия над опозицията.
- Нямате ли впечатление, че (както твърдят някои) сред западните политици имало влиятелни фигури, които се нуждаят от Милошевич, за да сочат на останалия свят Сърбия като пример с думите: "Ето какво ви чака, ако не слушате!"?
- Това не знам. Но знам, че с досегашната си политика международната общност тласка Сърбия в прегръдките на неразвити страни, тласка я към контакти с недемократични режими в света, вместо да я интегрира в Европа. Естествено, това не оправдава режима да преследва всяко опозиционно мислене като тероризъм, особено след като опозицията е против насилието и търси диалог... Разговарях с представители на "Отпор!", които са против насилието, желаят диалог и мирни промени в страната. Те са против всеки опасен сценарий, като т. нар. румънско разрешение и подобни неща. Ала режимът от позицията на силата преследва медиите с тоягата на закона и затваря вестници, телевизии и радиостанции с икономически или уж легални инструменти, които спокойно можем да наречем нелегални. Това е извънредно опасна практика, но режимът просто се възползва от обстоятелството, че страната е затворена. (...)
- Какъв изход би могъл да се намери от възникналата ситуация?
- Зависи от много фактори, но според твърдото ми убеждение - само по пътя на преговорите. Международната общност направи от Милошевич най-важния политик на Балканите, защото той бе главният миротворец в Дейтън, а след това го обяви за военен престъпник. Международната общност първо преговаря с Милошевич за изтеглянето на югославските сили от Косово, след което го дава под съд в Хага - това си е чисто лицемерие. Господата Атисаари и Черномирдин преговаряха с Милошевич от името на цялата международна общност.
- Как ще оцените ситуацията в Косово с оглед на крайно лошото положение на сръбското население?
- Позицията ми по въпроса е напълно ясна. Поради грешките на международната общност мисията в Косово не се оказа в състояние да реализира поставените цели. Ако не бъде приложена резолюция 1244 на ООН; ако ОССЕ, НАТО и Европейският съюз като организациите, обединяващи най-могъщите държави на света, не са достатъчно убедени, че трябва да се приложи тази резолюция върху тези 10 000 квадратни километра (една десета от територията на Чешката република), тогава си имаме работа с дискриминираща употреба на една световна сила, която ни е нужна днес и ще ни е нужна и в бъдеще. От друга страна, ако съществува група хора, да речем мафиоти, която иска да прокара локалните си интереси по пътя на насилието и убийствата на други хора, то работата е много зле свършена. Последната седмица видях първите сигнали за положително развитие, когато КФОР след цяла година бездействие най-после се захвана да издирва складовете с оръжие в Косово. Оръжия наистина има и оттатък границата, в Македония и Албания, ала все пак това е знак за сериозно отношение към разоръжаването на АОК. Друг сигнал е изявлението на Карла дел Понте, че Хагският трибунал ще започне да разследва престъпленията, извършени от АОК и нейните лидери по време на войната и след настаняването на КФОР.
- Вашата оценка е отчасти в противоречие с това, което Бернар Кушнер казва за Косово. Смятате ли, че той лично е отговорен за лошото положение?
- Кушнер отговаряше за администрацията на Косово през изтеклата година и естествено желае да изтъкне нещо постигнато. Аз съм специален пълномощник по човешките права и съм описвал само това, което е непостигнато в областта на защитата на тези права. Мистър Кушнер добре знае това, което знам и аз, само че гледните ни точки са различни. Ако Кушнер като пример за успех посочва, че училищата са ремонтирани и албанските деца могат без затруднения да ходят на училище, аз пък констатирам, че деца и студенти от средите на сърбите и на другите малцинствени общности, прокудени от Косово, нямат училища или учат при крайно лоши условия. Седмица преди да ме критикува, Кушнер се разгневи от критиката срещу работата му в Съвета за сигурност. "Добре, каза Кушнер, като ме критикувате, критикувате и себе си. Аз нямам нито мандат, нито достатъчно пари, нито достатъчно хора." А това е същото, което и аз публично повтарям.


Жерминал Чивиков


Иржи Динстбир
за ситуацията в Сърбия и Косово