Минало-преминало, завинаги отминало

"Минаха години" е едно от най-симпатичните предавания на БНТ (макар обонянието на някои новопръкнали се пишман-"идеолози" да надушва в него само нафталин и бяло сладко).
Симпатичността иде тъкмо от неговата отдаденост на миналото, от взрения му назад поглед, който не просто припомня, но и пресъздава една епоха, обагрена от един своеобразен "есхатологичен естетизъм": периодът между двете войни е време, когато масите окончателно побеждават личността, когато "Интернационалът" и "Хорст Весел" безвъзвратно надмогват "Ружи, ружи, бели ружи" и "Аз съм Гошко хубавецът". В старите градски песни, забележете, няма колективен субект на действието - той е винаги индивидуалист, който или страда, или флиртува, или палува, но самичък, заради самото удоволствие, не заради някаква "прогресивна" идеология. Един "Дневник на прелъстителя", но в песенен вариант. "Минаха години" възстановява и разчита именно на удоволствието от избирането да си правиш удоволствието - предаването почти не представя професионални състави, а просто хора, събрани от любовта си към ретро-шлагерите и широкополите градски шапки.
Всъщност верността на сегашните двама водещи към формулата, с която покойният проф. Любомир Тенев започна "Минаха години", е също показателна за това колко много в него се държи на традицията и колко важна е тя за самото му съществуване. А в един момент, когато социалната памет все повече отслабва и т.нар. homo novus с лакти и каквото друго могат напредват по обществената стълбица, верността към традицията, здравият консерватизъм се превръщат в необходимост, без които спойката на социума би се разпаднала: всяка парвенющина залага на сриването на традицията. Е, не че предаването съзнателно си поставя подобна задача, но със самото си присъствие то е един от нейните възможни отговори.
"Минаха години" обаче навява и тъга. Гледайки го, разбираме какво е загубил българинът след съдбоносната дата 9 септември 1944, а може би дори и по-рано, с влизането на страната в Тристранния пакт. Една интимност на живеенето, едно съпреживяване на града, едно лековато, но въпреки това със съзнание за собствената си безпретенциозност изкуство, върху чийто кич би могло да се гради и много, прочее, са градили (споменаването само на Сирак Скитник или Александър Вутимски във връзка с това е достатъчно). България с урбулешката социалистическа индустриализация и урбанизация задуши едно свое развитие, което би я запазило като Страната на розите, вместо да я прави държавата на Кремиковци. Предаването ни припомня тази вече почти изгубена възможност, тази "алтернативна Гърция", която би била България без нахлуването на Червената армия. Едно връщане към миналото, но което, за съжаление, е безвъзвратно отминало. Самият спомен обаче от миналото за нашето бъдеще и за това какво бихме могли да бъдем стопля: "Минаха години" е ретро-предаване, което, ако не друго, поне ни отвлича, умилявайки ни, от жалкото ни настояще.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин



Предаването Минаха години
по БНТ