Сингер на български

От няколко седмици е факт появата на първата книга на български на родения в Полша еврейски, но и американски (сочен като един от най-добрите американски автори през ХХ век) писател, на нобелиста Исаак Башевис Сингер. За съжаление обаче, тя - подобно на много други книги - не се продава почти никъде. И нещо, което е не по-малко странно - издателство "Шалом" не се е постарало да направи нищо, за да представи автора. Като не става дума дори за предговор, а за отсъствието на какъвто и да е запознаващ текст на гърба на корицата. Все пак Сингер не е случаен писател и на родния читател би следвало това да му се каже... Защото няма да са много тези, които ще са чели малкото негови публикувани разкази в "Съвременник", а още по-малко ще са тези, които ще познават блока, който алманахът "Et cetera" през 1994 година посвети на Сингер.
За същинския български дебют на Сингер "Шалом" е избрало романа "Робът". Този роман е сред ключовите текстове на Сингер от 60-те години и веднага се превръща в бестселър в Америка. Пак той дава основание на критиката да сравни разказваческите умения на писателя с тези на Шехерезада и е един от сериозните доводи още тогава писателят да бъде предложен за Нобелова награда, която в крайна сметка получава през 1978 година.
"Робът" е любовен роман, роман за трагичната любов и той може да разчита на широка читателска аудитория. При това почеркът на Сингер е далеч от експериментаторските, той е близък до този на Белоу, да кажем (между другото тъкмо Белоу открива и налага Сингер в Америка) и в този смисъл няма кой знае колко да затрудни евентуалните си читатели.
В същото време той е много еврейски текст. Защото в живота на двамата влюбени Яков и Ванда/Сара (няма да коментирам символиката на самите имена; ясно е, че типичните за еврейското мислене аисторичност и вяра в архетипната повторяемост налагат връзките с библейските персонажи) е снета цялата история на еврейския народ, обгледана е еврейската мистерия на оцеляването и страданието, на пътя и завръщането, на диаспората, на пресичането на божествените закони с човешките, на тяхната несъвместимост, но и на редките им докосвания...
"Робът" е и роман за това, че да бъдеш евреин не е задължително да си роден такъв, а че можеш да станеш евреин и защото просто го искаш, и защото да се родиш с еврейска душа означава да си избраник на страданието, означава мъката да те говори...
Той е и роман за традиционните за текстовете на Сингер питания защо Тората не е предпазила милионите загинали евреи, за природата на Бог, за колебанията и трудното удържане на вярата, но и за култивирането на доминиращия отговор, който се налага и който си остава типично еврейският отговор, според който да бъдеш мъченик в името на Бога е най-висшата привилегия. Защото - казва ни този роман - животът се пише на небето. Безкрайни вселени, ангели и демони заобикалят човека отвред, но заради своята суета, заради това, че е малък и грешен, той не ги забелязва... А границата между живота и смъртта е снета, живите биват сполетявани от странни видения, мъртвите никога не са напълно мъртви, билите и биващите се срещат, продължават да са заедно... Миналото никога не се губи...
И най-сетне, "Робът" е роман, писан на английски, който чрез него говори за други два езика - за идиша, и за полския. Защото тъкмо полският и идишът са езиците, които за Сингер изграждат езика на алхимията, на изгнаничеството. Сътворяват езика, който в своето Нобелово слово той определя като език на мъчениците и светците, на мечтателите и кабалистите, богат на хумор и спомени, които човечеството никога няма да забрави; като език на сплашената и надяваща се човечност. И тъкмо тази стилистика е блестящо уловена и предадена на български от Иглика Василева.

Амелия Личева

















Думи
с/у думи





Исаак Башевис Сингер. Робът. Превод от английски Иглика Василева. Издателство Шалом. С. 2000