Поетическият Протей

На 19 юни т.г. в Евро-българския културен център към Министерство на културата беше представена книга със стихове от Янис Ифандис, преведени от Стефан Гечев. "Не знам кога и къде съм роден", каза поетът, цитирайки свое стихотворение, "но търсейки целебната красота, се озовах на пътищата на поезията, която всъщност е проекция на приказките и на утехата (последните думи на гръцки са близки по звучене). Роден през 1949 г. в Раина, Агринион, поетът Янис Ифандис живее в Солун от 1967 г. Завършил е право, слушал е лекции по философия, археология и астрономия. Синтезира мисията на поезията така: "Поетите не са нищо друго освен вълни в океана, чието име е дух".
Стихосбирката "Храм на света" е май единственото самостоятелно издание на съвременна гръцка поезия у нас през последните десет години. Оттам започна разговорът ми с поета:


- В предговора към стихосбирката Стефан Гечев оприличава вашата поезия с тази на Сеферис, що се отнася до оскъдната употреба на метафори и подреждането на думите в слог, предизвикващ далечни асоциации - а това затруднява читателя, непознаващ символиката на митологиите, религиите и мистичните учения, присъстващи в творчеството ви. А поетичната вечер показа, че вече имате свой кръг читатели в България. Труднопроходима ли е вашата поезия?
- Отчасти съм съгласен с вас. Моята поезия е по-лесно преводима и по-достъпна за публиката, защото принадлежа към поколение, преодоляло някои от проблемите, характерни за поколението на Сеферис - като откриването на собствен стил, изследване на принадлежността към гърцизма, характерно за трийсетте години, изковаване на изразността на разговорния език и др. Веднъж Янис Рицос ми каза, че добрият поет е онзи, който може да бъде преведен, тъй като поезията му съдържа универсалния език на архетиповете. В Гърция имаме Одисеас Елитис, който, разбира се, е голям поет, но тъй като поезията му черпи от блясъка на гръцкия език, доведен от поета до върховната форма на лингвистичното богатство, при превода се губи част от неговата изразност. Но имаме и Константинос Кавафис, който използва универсални архетипове, както например в "Итака", където идеологическият архетип е, че "цел представлява всеки миг от пътуването, а не неговата крайна точка". Както и да се преведе това, независимо дали в проза или в стих, архетипът на пътуването ще бъде предаден на другите езици. Докато словесната пищност на Елитис е труднопреводима. Архетипът е начин за преодоляване на Вавилонската кула от езици. Моята поезия се родее повече с тази на Кавафис, а Сеферис, според мен, е по-близо до Елитис.
- Рицос нарича поезията ви протеистична. Също като митологичния образ на Протей, тя прелива от една форма в друга - сетивна и екстатична. За него тя се изплъзва, убягва определенията, съдържа елементи от разнородни сфери?
- Янис Рицос е поетът, който пръв заговори сред гръцките литературни кръгове за мен. След първата ми книга той беше заявил: "Най-после се роди поет!". Протей е египетско морско божество, споменавано и у Омир. Преди да се предаде пред някого и да му открие тайните си - тайните, които ти искаш да научиш за живота си - то приема различни образи, опитвайки се да ти се изплъзне, да те изплаши. Трябва търпеливо да преодолееш тези страхове, да не отстъпиш и да го обездвижиш, да сграбчиш скрития в него смисъл и чак тогава то се връща към първоначалния си образ и ти открива тайните си. Всяко мое стихотворение е и един образ на Протей.
- Литературният критик Димостенис Куртовик казва, че сте един от най-отчетливите гласове сред поколението поети от 70-те години в Гърция - едновременно най-богохулният и най-боговдъхновеният. Живеещ в бога поет, чието творчество притежава нерв и демонична оригиналност...
- Аз говоря естествено за всичко грозно, което забелязвам и уличавам в поезията си. Куртовик има предвид конкретна моя стихосбирка - "Стихове - бродерия върху кожата на дявола", включваща сарказъм, автоирония, смях, смели обвинения. В Гърция ме смятат изключително за еротичен поет, и то много дързък, особено стихосбирката ми "Храм на света". От нея е заимствано заглавието на българското издание, но в подбраните от Гечев стихове от цялостното ми творчество еротичното не е толкова силно изявено.
И в другите свои стихосбирки - "Мантраспента", "Точки на безсмъртна памет", "Огледалото на Протей" - Ифандис е и земен, и съзерцателен; и реалист, и интуитивен; и мек, и саркастичен. Той сътворява наново света, разбивайки клетките, които не ни позволяват да се радваме на живота в "неговата тайнствена първична стойност", както пише друг известен мистик на новогръцката поезия Ангелос Сикелианос. Макар да смята, че книгите се пишат от само себе си, творчеството му е оценено по достойнство и през 1995 г. той получава наградата за поезия на името на Константинос Кавафис в Кайро...


Здравка Михайлова



Янис Ифандис. Храм на света. Превод от гръцки Стефан Гечев. Издателство Агато. С. 2000