Ода на радостта - музика Бетховен, хореография Ким Тутъл, "Енья" - музикален етноколаж, хореография Антония Докева и "Incertezza", музика Бохуслав Мартину, хореография Джуди Скинър бяха балетните премиери, които Ани Колиър - продуцент, организатор, изпълнител и абсолютен спонсор на вечерта - представи пред софийската публика. В трите творби, противоположни по дух, стил и внушение, бяха поканени за изпълнители изтъкнати артисти от балетите на Софийската опера и "Арабеск".
Хореографката Ким Тутъл изгражда картина по великата Ода със средствата на танца. Чистотата на формата, строга симетрия в линиите, умело водене на гласовете - респективно соловите изяви, разпределение на танцовата енергия в зависимост от музикалната основа... Създадена е движенческа сценична партитура, хармонизирана с тази на композитора. Техническите средства са взети от класическия танц, но в духа на Джордж Баланчин. За да си изпълнител в подобно произведение, се изисква абсолютен професионален перфекционализъм. Тъй като и най-дребното несъвършенство се вижда и "чува " като фалшивия тон в оркестъра. За чест на нашите артисти, те се оказаха на висотата на изискванията. Солисти и ансамбъл едновременно, те демонстрираха не само техническо майсторство, вкус и балетна култура, но и най-главното - усет за духа, светлия оптимизъм и романтична приповдигнатост на творбата. Веса Тонова, Сара-Нора Кръстева, Дарина Бедева, Стоимен Тодоров, Трифон Митев и Росен Канев са имената на изпълнителите, доставили ни естетическо удоволствие.
В противоположни измерения ни пренесе "Енья" на Антония Докева - идея, сценография и костюми Васил Докев. Тази хореографка за сравнително краткия си постановъчен опит успя да създаде и наложи своя строго индивидуална пластическа територия. Няма български хореограф, който да не е обръщал поглед към фолклора ни. Но заемките в повечето случаи обикновено са привнасяли само колорит към установените вече балетни традиции. При Антония Докева откритията на техниката на модерния танц се съчетават със стъпки, белези, символи от фолклора. Тя създава танцов език, който говори за автентичност и истинност. Може би защото единствено след Мария Димова тя така дълбоко чувства не само българското, но и кодираното в гените ни богато и многолико минало на тези земи. Но ако при М. Димова превесът е към митологията, мистиката, суеверието и екзалтацията, тук присъства повече стихията на езическия танц и мистерията на ритуала. "Енья" - или изгряващият порив към непозволеното е творба, заредена с изключително земна енергия. Обич и насилие, раздираща страст и целомъдрие, разпъната на кръст душа. Творбата въздейства изключително експресивно, въпреки отделните преходни моменти, които отстъпват от силата на кулминацията и снижават сценичното напрежение. Антония Докева, както и чудесните изпълнителки от "Арабеск" Константина Ханджиева, Теодора Стефанова, Ангелина Гаврилова, Юлия Почева, Даниела Иванова бяха заслужено дълго и сърдечно аплодирани.
Третата творба, преведена на български като "тревога", безспокойство", "несигурност" е творба за времето ни на технически бум, на времето, отдалечено от порядъка, от равновесието между дух и материя. Тревожна и напрегната музика, роботизирани човешки фигури, които сякаш разчертават пространството и го превръщат в задължителни пътеки. А между тях е една загубена объркана човешка душа, която напразно търси изход и здрава почва под краката си. Хореографката Джуди Скинър - осъвременен класически танц, отново с влияние на Баланчин, също изисква от изпълнителите зряло майсторство. Към споменатите вече танцьори от операта като участници тук са и Яна Маринова, Екатерина Станимирова, а в партията на "лутащата се душа" е Ани Колиър - артистична, чувствителна, надарена с чудесни физически данни и солидна техника.
Ани Колиър или преди - Ани Върбанова, е всъщност наша колежка от балетите на ДМТ "Стефан Македонски" и "Арабеск". От 10 години е солистка на трупа в САЩ. Тя все още кара раздрънкания си трабант, но когато получава по електронната поща призива на президента Петър Стоянов, решава, че е длъжна да направи нещо за своите колеги. Идейства от хореографите безвъзмездно техните творби и въпреки немалкото средства и трудности подари тази красива вечер на българската публика.
Сред многото цветя накрая обаче нямаше от Президентството или от Министерството на културата. Нямаше благодарности и речи, може би защото събитието не обслужваше партийни интереси. Така е, Ани Колиър явно членува в единствената достойна партия - тази на духовната съпричастност.

Маргарита Михайлова