Спомени от петолинието

Един 25-минутен филм за композитора Александър Райчев, излъчен в най-невзрачното ТВ време - 14 часа в делничен ден, успя да се домогне до малкия екран. Не привикнали на подобни екстри, бяхме учудени, че все пак сред телевизионните сериали със стари игрални филми, сред новинарски емисии, един филм-портрет за български композитор е намерил място в програмата на Канал 1. Рядко създателите на духовни ценности представляват интерес за Националната ни телевизия, тъй като интересите на аудиторията, предполага се, са в други посоки. Добре е обаче в хранилището на Националната телевизия да започне натрупване на ленти, заснели онези, които днес са в сянката на злободневните теми, но които ще останат в бъдещето със зададеното от тях в духовната сфера. Ще останат, ако не ги забравим, разбира се.
"Спомени от петолинието" са озаглавили филма за композитора Александър Райчев неговите създатели - сценаристката Боянка Арнаудова, режисьорът Петър Бакалов и музикалната редакторка Нели Маврова. Заглавието е заимствано от едноименната книга, която композиторът току-що е завършил. Продуцент е Невена Коралова, редакция "Класическа музика" на Националната телевизия.
В малкото по обем време авторите на филма са успели да поместят немалко количество информация, да намерят място за музикални откъси, дори да разделят цялото на фрагменти, всеки от който е със свое подзаглавие :"Моят род", "Моят учител", "Симфониите и оперите", "Моето семейство" и т. н. Филмът е изграден като монологична изповед. Не другите за композитора, а композиторът за себе си. Стремежът е бил да се провокира възможно повече откровеност, да се насочи разказът към неща, които другаде Александър Райчев не е казал и не би казал, да се събудят спомените. Авторите са постигнали много в тази насока. Разказът е не само изповедален, но и динамичен, интересен. Откриваме любопитни моменти от детството на композитора. Спомените за учителя Панчо Владигеров заемат централно място в монолога, както, очевидно и в живота и сърцето на Александър Райчев. "От него научих да не вземам от талантливи ученици пари за уроци - казва композиторът. Той знаеше, че аз нямам пари и затова не ми искаше пари за уроци". И още един колоритен спомен: "Панчо беше горд с мен и впоследствие, винаги след като се изпълнеше мое произведение, той заставаше до мен и като дете се радваше на поздравленията, които приемах". После следват спомените за "унгарския" период на обучение: "Бях възхитен от гарата в Будапеща - за пръв път виждах толкова голяма гара" - споделя композиторът, а после си спомня с не по-малко възхита за учителя си Золтан Кодай. И отново спомени: за големия композитор и диригент Константин Илиев: "Той дирижира всичките ми симфонии. Ако беше жив, сигурно щеше да направи и Шеста". Симфониите са представени, макар и с малки откъсчета. Дори при този блиц е постигнат своеобразен преглед на развитието на твореца и на пътя извървян от безметежния романтизъм до мъдрата съсредоточеност. Понеже в архива на телевизията са липсвали кадри от неговите опери, Александър Райчев е представен повече като симфоничен композитор. Но не е пропусната онази негова песничка, която поколения българи носят в сърцата си от детството. "Тихо се сипе първият сняг".
Този малък филм е затворен в рамка. Точно като портрет: началото и краят се събират в един кадър - композиторът и съпругата му в техния дом.
Филмът е чиста проба телевизионен продукт: в него не тежат музиковедски размисли и анализи на творби и творчески периоди. Целта му е да представи твореца отвътре, да надникне в същността му. Именно това придава необикновена жизненост на този малък филм-портрет. И не можем да не си пожелаем на телевизионния ни екран да се появяват още такива филми, уловили мигове от живота на тези, които на завещават плодовете на десетилетия творчески труд. Националната ни телевизия трябва да трупа систематично и безотказно нови и нови документи за строителите на българската култура.

Румяна Апостолова