Дистанцията е изядена

"Вероника решава да умре" е четвъртата книга на Паулу Коелю, преведена на български за период от около две години. А това в нашите условия е показател за голям интерес от страна на четящата публика и към автора, и към писането му. Става дума за книги, които се опитват да се занимават с "философски" проблеми. Книги, които настояват да бъдат мъдри - и то така, че да избягнат всяко съмнение, че ще остане нещо в тях недоразбрано.
Паулу Коелю разчита на "еднолинейните" сюжети и на герои без отклонения. Характерна за творбите му е предварителността - авторът знае в най-малки подробности онова, което предстои да се случи, знае всяка дума, жест или реакция на своите герои. Проблемът е, че това знание се усеща. И вместо да следваме героя, който "става" пред очите ни, ние вървим след героя, който вече е. Определящото за този герой е, че спонтанността му е отказана. Ефектът: пред нас той е съвсем еднозначен. И поради това неприемливо недостоверен.
Още: разказът е хронологичен като към основната история постепенно (и за кратко) се прикачват допълващи "попътни" историйки. По същия начин "попътни" са и героите, които се прилепват към главния герой. Ето го и указанието, дадено в "Алхимикът": "Ако някой ден случайно реша да напиша книга - мислеше си момчето, - ще въвеждам героите си един след друг и така читателите няма да си губят времето в запомняне на имена."
Има по една водеща идея в тези книги. Обикновено тя се побира в три-четири изречения и ту в цял вид, ту чрез ключовите си думи, периодично се повтаря. И то в такова изобилие, че няма начин да се отплеснеш другаде. Има цели пасажи, подчертани с червено, с удивителна в полето на листа.
А за да не изглежда всичко твърде семпло, тук-там се появява някоя притча или приказка, чрез която да проговори световната мъдрост. Предпазна мярка - да не се обърка читателят и произволно да си извлече поуките, всичко е надлежно обяснено. Дистанцията е изядена. Никакви съмнения. Като затвориш книгата, всичко трябва да ти е от ясно по-ясно. "Вероника решава да умре" не страни от този маниер. Други са само нещата, за които говори. (И пак: внимание! - важно е онова, което е повторено! Колкото по-важно, толкова повече...) Онова, върху което книгата настоява най-много, е въпросът за границата между лудостта и нормалността, за това кой прокарва тази граница и че всъщност всичко е въпрос на "обществен консенсус". И още - болестите на съвременния човек: депресия, панически страх, шизофрения, склонност към самоубийство... конформизъм, също страх от изолация... Тези болести като резултат от стените, които издигаме около и вътре в себе си, около чувствата и желанията си, за да се предпазим от другите, от себе си, от света. Отделният човек днес е живот в нормата, който е вън от нея. И негово място е лудницата "встрани от света". Лудницата, в която по собствен избор, или по избора на други, попадат онези, които са заплаха за нормалността. Тук лудите (но не "нормалните луди") са в ролята на шута, чийто глас набира сила: Всички виждат, че царят е гол, само аз съм извинен да го кажа.
Тя е още и за как оценяваме нещата, които имаме, едва под заплахата да ги загубим, едва когато "решаваме да умрем". Ако отворите на последните страници, ще го прочетете почти дословно.
И... хепиенд.

Галина Николова



















Паулу Коелю. Вероника решава да умре. Издателство Обсидиан. С. 2000