Радиоиграта
като интеграция


Mиналия месец по Интернет се проведе международна "Радио Викторина-Милениум", свързана с историята и дейността на няколко европейски обществени радиостанции. Целта й бе да поощри търсенето на информация за обществените медии. Всичко бе скрепено с привлекателни награди, достъпът до които можеше да се случи на английски или френски език. Отговорите за Българското национално радио също трябваше да бъдат на един от двата световни езика. Въпреки ограничението в участието (защото все още Интернет в цяла Европа, с изключение на няколко скандинавски държави, не е тотално и масово явление) викторината е много показателна за съвременните комуникационни тенденции.
На първо място за интегрирането на света чрез играта. Дори леко консервативните (в сравнение с частните) обществени радиостанции се обръщат към игровата форма, за да привлекат вниманието към иначе сериозните въпроси. Играта с награди се оказа най-хитрата и универсална примамка за всеки - от масовия среден гражданин без претенции до заклетия интелектуалец. Още повече, че в случая нямаше нужда от огромни умствени усилия, а по-скоро от търпение и наблюдателност да се съберат правилните отговори от сайтовете на радиостанциите-участнички. Светът се събира заедно на едно място все по-често само заради играта. Нищо друго не може да го накара да заживее в общ ритъм, както учестеният темп на играта. Природните бедствия и военни нещастия оставят човека безразличен, за разлика от играенето.
На второ място, възможността светът да се интегрира идва чрез самоопознаването му. Краят на света не настъпи, но краят на илюзиите, че го познаваме - да. Още по-болезнено се усеща това от въпросите за радиостанциите от бившите съветски републики, за които средностатистическият българин винаги е мислел, че знае повече дори от самото местно население. Дали обаче е възможен сложният процес по интеграция, след като трябва да се мине още по-сложният процес по преобучаване и преструктуриране на знанията?! Интересно е популяризирането на БНР. Интегрирането на нашето обществено радио към световните събратя става със самочувствието на добре позиционирана медиа на вътрешния пазар.
На трето място, подобни игри говорят за отношенията между радиото и Интернет. Или по-точно, за умението на радиото да използва новата медиа за свой съратник, а не да се страхува от нея като от гробокопач. Пророчествата, че радиото ще отмре като медиа под натиска на силния Интернет, няма да се сбъднат. Защото Интернет интегрира в себе си реално съществуващите медии (телевизия и радио), а не ги замества. Само това разбиране ще помогне на радиото да прескочи традиционните си граници.
Не знам какви са били идеите и изводите от международната радиовикторина. При всички положения обаче тя е от полза за нас, защото е не само реклама за БНР, а и ориентир за това как останалите източноевропейци са осъществили прехода от държавна към обществена медиа.

Вяра Ангелова








От въздуха
подхванато



Радиото и Интернет