Дарбата
Композиторът Божидар Петков на 29 юли навършва 60 години.
Какво е общото между "Гардеробът", "Авантаж", "Пантелей", "Дом за нежни души", "Мера според мера", "Хотел "Централ", "Смъртта може да почака", АкаТаМус", "1952 - Иван и Александра"...
Най-малкото това, че музиката на тези филми е написана от Божидар Петков. И това е само малка част от огромното му творчество в киното. Към него могат да се добавят още десетки заглавия. И освен това: Концерт за пиано и оркестър, Симфонична сюита " Балетна палитра", "Цветни асоциации", музика към театрални постановки...
Голямото българско кино заслужава композитор като Божидар Петков.
Вестник "Култура" му пожелава здраве и търпение!


К
... да помирисваш филма
Пиша по повод на 60-ия рожден ден на Божидар, но ще започна със спомен за 40-ия му рожден ден.
Снимаме "Мера според Мера". В Банско сме. На 28 юли вечерта се сещаме, че предстои на другия ден Катя Иванова да тананика песничка. Нареждам да викнат от София Божидар. Забравил съм (разбира се), че е рожденик. Емилия, жена му, е била стъкмила трапеза, поканила цялата им многобройна рода. Божидар пристига, както винаги, стриктен, усмихнат и готов за работа. И дума не обелва през деня, че има юбилей. Едва вечерта продумва, че иска да почерпи за рождения си ден. Тогава всички се хващаме за главите - Емата дълго време не ми говореше.
Това е Божидар - заквасен в Габрово, възпитан в Краков, учил при Пендерецки, завършил три факултета - композиция, пиано, орган, човек с Дарба, безкрайно взискателен към себе си, малко говори, но казва точни думи, много музика е написал, а твърде малко от нея е показал. Да се надяваме, че Булгаков е прав: "Ръкописите не горят!"
Имах късмет, че го срещнах в началото на заниманията ми с кино. Той стана част от екипа. Стана част от живота ми.
Убеден съм, че е един от най-големите кино-композитори. Не е работата само в това да се споразумееш с режисьора къде да има музика, колко музика да има. Дарбата на Божко е да "помирише" филма, да го усети (именно "усети", а не "почувства").
Нека се подкрепя с пример. Пак за "Мерата" ще стане дума. Божидар участва в обсъждането на проекта още на ниво "литературен сценарий". После гледа актьорски проби. Присъства много често на снимки. През цялото време си говорим каква ще трябва да е музиката в бъдещия филм. Започнахме с отрицанието - не трябва да е симфонична, псевдоепична и дори епична.
Постепенно минахме през отхвърлянето на идеи за какъвто и да е оркестър, за какъвто и да е хор. Какво ли ще е тогава?
Малко преди мишунга на първите две серии се срещаме за решителен разговор. Божко, видимо смутен, казва, че има идея, но тя може би ще е твърде неочаквана за мен. Каква е идеята? "Аз чувам - казва той - само един мъжки глас!"
Съгласявам се (с половин уста), че може и да опитаме с певец.
"Не трябва да е певец! - казва Божидар. - Трябва да пее самият Руси Чанев! Там където на Дилбер Танас не му стигат думите, той трябва "да викне, та да запее".
В крайна сметка Руси пя. Тон по тон Божидар му изсвирваше мелодията и той я повтаряше. И филмът получи своята музика.
Нещо, в което главният счетоводител на "Бояна" силно се усъмни, когато дойде ред да подпише хонорара на Божидар. Според него във филма нямало музика. И не беше само той. Мнозина протестираха срещу "дивашкото виене" на главния герой, не им се връзваше с героичната щампа за комита. (Затова пък за телевизионните серии Божидар написа песента "Ден денувам", която дълго време излъчваха по радиото като "народна".)
Аз знам, че музиката в този филм е една от най-сполучливата находка на Божидар. (Де що е негов филм, все са находки, но нямам място за доказателствен анализ).
Радостен съм, че пак работим заедно. Този път последният ни снимачен ден е на 28 юли. Това ме успокоява. Божидар ще може да посрещне 60-годишния си юбилей със семейството и приятелите си.
Наздраве, Божко!
Георги Дюлгеров


...да си Четвъртият
Като разгръщах преднамерено Енциклопедията на българското кино на Александър Янакиев, за която завиждам на кинаджиите, открих и пропуск. Там при споменаването на филма "АкаТаМус" като автор на музиката е отбелязан само Божидар Петков.
А авторите сме четирима.
Спомням си как лукаво постъпи навремето Георги Дюлгеров - освен режисьор, и меломан по съдба и по професия. Преди да възложи музиката, бе излушал тонове звук, беше се превърнал в търпеливо постоянно присъствие на традиционно брадатия преглед "Нова българска музика". И си имаше непрекъснато подръка една музикална критичка, която го ориентираше. Така бе стигнал до трима композитори, които покани да напишат характерни фрагменти. Даде воля на музикалните почерци и дори изискваше, много странно за един режисьор, да покажем себе си. Компанията ни бе така разнородна и дори несъвместима, че ако не подозирах, че Георги си има и нещо наум, щях да си кажа, че идеята му е несъстоятелна. Естествено, оказа се, че има и четвърти, Божидар Петков - онзи, на когото се падна най-голямата отговорност: да обобщава. Без да унифицира.
Когато един режисьор има до рамото си Божидар Петков, той може да бъде уверен, че си има съавтор. Много е деликатен Божидар, много е мек, много е фин. Една личност с характер, която внася разбирателства между острите камъни и ги прави съвместими в мелницата на кинопроцеса.
Но описаният случай на обединяване на почерци е частен. Когато прави сам музикалната партитура, Божидар Петков сигурно по същия начин постъпва и със собствените си музикални идеи. Не се и съмнявам, че те зреят и се натрупват, уголемяват се още в суровия етап на оглеждане на сценария. И сигурно са достатъчно да създадат звуковата драматургия на поне още пет филма. Този композитор обаче умее да надмогва влюбеността в собствената си личност. За това и може да пресява, да пресява... Докато остане най-здравата нишка, която връзва понякога и разпилените филмови компоненти. Божидар притежава дарбата да се жертва, но не е малодушен, не е филмовата фигура в сянката на режисьора. Не вярвам да страда от тази саможертва, защото разбира от работата си и знае, че копюрът на собствените идеи е част от таланта да правиш филмова музика. Той притежава и страхотното търпение да работи с непоправимите деца, в каквито се превръщат актьорите, щом им се възложат певчески задачи. Помага им да надмогнат вокалния си нарцисизъм и ги връща обратно - към естествеността. А за това се изисква не само дар на педагог, дипломатичност, но и професионална решителност.
Същевременно при цялата си деликатност той успя да еманципира професията кино-композитор и я извади от жанра "приложно изкуство". Божидар Петков не омузикалява действието, а намира музикалния му контрапункт и коментар. И всичко това прави така ненатрапчиво, че музиката му се превръща в част от целостта.
След всичко казано, излиза, че грешката в Енциклопедията е преднамерена. Или, както се казва, тя е вярна.

Стефан Драгостинов


...да си незабележим
Едно от най-хубавите неща, които могат да се случат на човек в българското кино, е да мълчи заедно с Божидар Петков. Обикновено се случва, когато си направил филма и го показваш на Божидар, за да се проведе разговор за бъдещата музика. Това е богата тишина. В нея се усеща грохотът на драматургичната работа, която преминава през главата му. Чува се металното цъкане на логиката. Трополят зърната от броеницата на отговорността. Цеди се отнякъде парадоксалното му чувство за хумор. Кадифено шумоли деликатността на думите, които още не са изречени. И всичко това всеки миг ще бъде заляно от вече настъпващата емоция на музиката. Този момент на мълчание е кратък, но пък колко е хубаво да се разтяга до безкрайност, за да го изживяваш отново! Когато Божидар наруши тишината, се оказва, че проговаря именно с тия думи, с които си мислил, че трябва да се обърнеш към него. Докато е мълчал, е настроил огромния оркестър, който държи в главата си именно към този филм, към този режисьор, към този психологически и нравствен миг... Именно заради това си струва да се запази тишината, за да се полюбуваш на богатството й.
Оттам насетне е лесно - Божидар засвирва именно това, което си бленувал. И даже повече. Той прескача табутата и превръща изключенията във възхитителна практика. Смелостта на замаха винаги следва от логиката на конкретния филм. Строгостта на собствения му критерий го гони по петите. Най-строгият съдник си остава самият той. Останал сам с музиката си и филма, той често се отнася към написаните вече теми безжалостно. Ах, какви прелестни музикални "номера" съм виждал да изхвърля от партитурата на филма в името на цялото, да ти се приплаче! Въпреки неповторимостта на всяка работа (а неговата музика се познава и "под скъсан чул"), Божидар никога не твори самоцелно. Винаги различен, той подчинява написаното на логиката на филма, разтваря се в него, но с оная "незабележимост", която прави от водата... вино. Стават такива чудеса. Не знам къде е тайната им, а и не ща да я разбирам.
Стига ми мълчанието заедно с Божидар, преди да се появи музиката му.

Светослав Овчаров

.... да си щастлив
Повишената му чувствителност към изкуството, деликатността му в общуването, принципността и осмисления живот, който води, го правят един от малкото интелигентни хора, които познавам. И в същото време тези качества му създават доста проблеми днес, предполагам. И все пак мисля, че Божидар Петков би трябвало да бъде един щастлив човек. Защото прави това, което му харесва и няма нужда да се старае да бъде обичан - той е обичан.

Иван Павлов


... да си все млад
"Авантаж", мой любим филм на Георги Дюлгеров, ме плени и с музиката си. Тя е на Божидар Петков. Когато правех "Дом за нежни души" - филмовият ми дебют и дипломна работа - със страхопочитание се обърнах към този композитор. Не всеки майстор е готов да работи със студенти. Но Божидар Петков се съгласи. Изуми ме неговата скромност и чувствителност, готовността му да предлага решения - все нови и нови, докато се постигне най-доброто. При това композиторът умее да се присъединява към общата цел чрез своята музика, дори без да е присъствал на снимките. Единствено от гледането на филмовия материал бе в състояние да навлезе в атмосферата, да проследява по свой начин действието и да разшифрова характерите на героите. С музиката си той е в състояние да подчертава и подсилва внушението, към което изображението се стреми. Като резултат - получи се един добър синхрон между автентичното нестинарско хоро с неговия автентичен ритъм и авторската партитура. За да достигнем до това музикално решение, дълго търсихме и записвахме музика и това издирване ни отведе най-накрая до село Българи, където все още жива беше традицията на този обичай и имаше какво да се вземе оттам. Един тъпанджия и един гайдар ни дадоха автентичната основа. Онова, което чухме в село Българи, бе така силно, че направо те удря в слънчевия сплит. То не търпи докосване и дописване. Мислехме само върху него да си останем и да градим музикалното движение във филма. После стигнахме до идеята да търсим противопоставянето. И така Божидар Петков написа своя контрапункт - една нежна партитура, която напомня епохата на предкласиката.
Заедно работихме и над "Смъртта може да почака", където се родиха прекрасни страници, дълбоко навлезли в стила на епохата от 20-те години на века.
Това, което особено ме привлича в работата на Божидар, е, че той е наясно, че филмовата музика се прави не сама за себе си, а за да помага на филма. Той се отнася с разбиране и не търси самостоятелност. Но... понякога съдбата отрежда друго. Музиката остава, превръща се в хит. Така се случва и с Божидаровото творчество.
Да е жив и здрав и да напише още много!
Впрочем, току-що Божидар Петков завърши музиката за четири филмови новели. Те са на четири студентки на Георги Дюлгеров. Ето го кръговратът на живота. Майсторът си е все с младостта.

Евгений Михайлов