Бах - разкаяние и изкупление

Може би "разкаяние" и "изкупление" са ключовите думи на Матеус пасион от Бах. Тръгвайки оттук, бихме могли да стигнем до същността на тази творба, която от 170 години насам се слуша с особена нагласа и се възприема като лек за душата, а също и като откровение и напътствие. Мислил ли е Бах, че създава един гигантски паметник на своята епоха, че оставя един тестамент, които ще се слуша със смирение и в тишина,така както се слуша божието слово, четено и изпявано в църквата?
Всъщност това няма никакво значение. Има значение музиката на Бах, понесла в себе си толкова мисли, чувства, послания. Не само на своето време. На всички времена. Може би именно заради това съвременниците му не са успели да разчетат всички кодове, да погледнат през всичките прозорци, сътворени от Бах. Защото той, както става с гениите, се движи много напред във времето и малки са крачките на хората около него, за да стигнат до истинските мисли и въжделения на този наглед затворен особняк, отдаден на многобройната си челяд и на многобройните си ученици. А най-вече на онази сила вътре в душата му, която неспирно го тласка към композиране.
Пасиони са писани и преди Бах, писани са по неговото време и след това, до наши дни. Но Матеус пасион си остава (както и другият достигнал цял до нас - Йоханес пасион) съвършеният образец на жанра. Традиционният сюжет за последните дни на Исус Христос и възкресението му Бах превръща в монументална вокално-драматична творба, в която са концентрирани откритията и художествените постижения на автора и на епохата. И думите, приписвани на една слушателка на първото изпълнение на Матеус пасион,че й прилича на опера, поради което не подобава да звучи в църквата, всъщност изразяват една характерна особеност на творбата, в която ариите и речитативите имат водещи функции, наред с двата хора. Впрочем, пасионът се е изпълнявал по време на две литургии в петък на Страстната седмица.
Днес е рядкост да се чуе целият Матеус пасион (времетраене повече от три часа), поради което прозвучаването му в зала "България" в изпълнение на Софийската филхармония и Националния филхармоничен хор (диригент Георги Робев) бе събитие. И достоен завършек на цикъла Реквиеми, който обогати и разнообрази много концертния живот на столицата.
Емил Табаков отново съумя да излезе от рамките на познатия, макар и предпочитан от широката публика, репертоар и представи една значима панорама на ораториалния жанр в негови разновидности. Въпреки че би могъл да се обърне и към автори като Щютц и Матезон например, както и да прозвучат оратории от италианската школа или пък Хенделови творби. За съжаление у нас толкова малко се знае за този род музика и така рядко диригенти и състави се заемат да я изпълняват!
Колкото до интерпретацията на Матеус пасион, нямаме възможност за много сравнения. Записите се броят на няколко пръста. Но смятам, че е постижение за всички, които вложиха усилия и желание да ни внушат идеи и представят звукови картини, с каквито изобилства Матеус пасион. Особено цялостно прозвуча втората гигантска част на цикъла. Отлична бе идеята да се поканят солисти, които явно имат опит и вкус към Баховия стил. Великолепен бе Евангелистът на Хелмут Вилдхабер, който освен че демонстрира отлично звукообразуване и майсторство във фразата, поднесе с толкова много нюанси текста (каква дикция - немец!!) и акценти, концентриращи вниманието на слушателя върху важни драматургични моменти. Ту наблюдател, ту участник, ту коментатор на действото, Евангелистът ни водеше от начало до края на повествованието с искрено вдъхновение и емоционалност. Дона Елън и Андреа Бирбаум, заедно с баса Доминик Некел - всеки според партията си, също наситиха с чувство и вълнение своите арии и дуети. Например "Смили се, Боже" - ария на алта, израз на мъката на страдащото сърце, басовата ария "О, сладък кръст" или сопрановата "Ах, от любов Спасителя умира" звучаха със силата на настроението и съдържанието си, която притежават.
Грандиозните хорове - арки в началото и на финала, бяха внушителни и въздействени, хоралите - чудесни в ансамбловостта си. Именно в тях се усещаше медитацията. Подчертани бяха моментите на размисъл, на осмисляне на произтичащото действие. Раздвижени бяха и сцените на пътя към Голгота и на смъртта на Исус, като звукови фрески преминаваха картините на залавянето, съда, бичуването, смъртта и възкресението на Христос. Двата оркестъра съучастваха активно в пресъздаването на грандиозния разказ, също както и органистът Стефан Далчев. Емил Табаков, диригент вече с голям опит в големите вокално-симфонични форми, овладя и структурно, и концептуално Матеус пасион. В постигнатите контрасти, в подчертаните детайли, типични за бароковия стил, в намерения темп на разгръщане на събитията личеше не само дълбоко вникване в стила на творбата, но и собствен поглед към нейното предназначение: да припомня мъдростта на вековете, да внушава идеята за силата на вярата, за безкрайността на божествената любов, която се разпростира върху човечеството, за жертвата, за разкаянието и за изкуплението.
Всъщност музиката на Бах носи послания, които можем да прочетем в Библията. Но можем да чуем изразени съвършено само във величествената Меса в си минор и в грандиозните Пасиони.

Боянка Арнаудова