Едно уточнение към статията на Митко Новков "Lapsus odiosus", в която различията между християнските църкви се свеждат единствено до схизмата след Халкедонския събор през 451 г. Така нареченият "Христологичен спор" между църквите, приемащи Халкедонската формула за двойната природа на Христос и "древните източни църкви", отхвърлящи тази формула, бе разрешен на доктринално ниво със серия от взаимни декларации, направени през последните двайсет години. Така например Коптската Ортодоксална църква и Римската Католическа църква обявиха постигането на съгласие през 1988 г., а Арменската църква и Ватикана направиха подобни декларации през 1996 и 1997 г. В тези декларации се заявява, че различията са чисто езикови и не засягат същността на вярата в Христос, който е перфектен в единството на своята Божествена и човешка същност, "единство, което е реално, перфектно, без смесване, неизменно, неделимо и без каквато и да е форма на отделност" (декларация на Арменския патриарх Йоан Павел II от 14 декември 1996 г.).
Решаването на този спор се дължи главно на икуменичната политика на Ватикана, на действията на Йоан Павел II за обединяване на католическото и православното християнство, както и на политиката на Световния Църковен Съвет. Разбира се, християнските църкви са далеч от обединение, тъй като между тях остават сериозни доктринални различия относно Светия Дух, Чистилището, Дева Мария, вярата във върховенството на свети Петър (от което следва и върховенството на Римския Папа над останалите църковни глави). Редица различия в литургията, ритуалите и календара също остават непреодолими.
Размяната на уточнения по тези доктринални проблеми би била наистина дребнава, ако се забрави най-важният в случая въпрос: какво е мястото на българската църква в тези спорове, как се отразява нейният страх от контакти и диалог върху отношенията на българското православие с другите християнски общности?

Борис Николов
Graduate Fellow
Университет "Джонс Хопкинс", САЩ