До г-жа Емма Москова,
министър на културата
До г-н Емануил Йорданов,
министър на вътрешните работи



Предложение

относно: създаване на Театрална полиция
в България


Уважаеми госпожо и господин министри,
Днес, 150 години след рождението на Иван Вазов, описал първата за страната намеса на зрители в сценично действие, все още не е изграден специализиран орган, който да охранява границата между реалност и фикция. С престъпването й неуравновесени, авантюристично настроени или просто пияни индивиди търсят лесен изход от отговорностите и трудностите на живота си. Тази пре-стъпна наклонност допълнително се насърчава от артистичните практики на ХХ век, които не признават въпросната граница и целенасочено подбуждат към "естетическа емиграция". Неписаната им оферта е проста: който не успее да емигрира в географски смисъл, т.е. реално, винаги може да го направи в естетически смисъл, т.е. фикционално.
Нямаше да ангажирам вниманието ви с проблема, ако, като човек запознат с теоретичното му изследване, не бях наясно, че стабилността на всяка власт, включително и на нашата нова демократична власт, е в пряка зависимост от способността й единствено тя да определя кое е реалност и кое е фикция. От тази гледна точка нелегалното преминаване на границата между тях е по-опасно за националната ни сигурност дори от нелегалното преминаване на държавните граници.
Мястото в реалността, от което чисто физически най-лесно можеш самоволно да се вмъкнеш във фикцията, е театралната зала. Достатъчно е да изминеш няколко метра в тъмното по посока на сцената и да се качиш на нея. Обстоятелството, че досега не е имало подобни инциденти може да се отдаде на щастлива случайност и главно на инерция в поведението на зрителите. До 10 ноември 1989 година общият страх от репресии охраняваше всички граници, включително и обсъжданата в настоящето предложение. След тази дата обаче, в ситуация на тотална свобода и бум на пре-стъпност, е повече от недалновидно тя да продължава да стои без специализиран надзор. Дори само защото младите все по-често посягат към опиатите, а фикцията е най-евтиният опиат.
Във връзка с гореизложеното предлагам да се използва юбилеят на Вазов, за да се създаде междуведомствена (между МВР и Министерството на културата) Театрална полиция, която да следи списъка на действащите лица и изпълнители в спектаклите да има забранителна сила за всички останали лица. За да бъде ефективна работата й, считам, че към всеки театър, независимо от статута му - държавен, общински или частен, трябва да се назначат патрулни двойки, които, освен да се намесват при инциденти, да имат право да използват и специални средства за наблюдение на съмнителни индивиди и при установена "склонност към фикционалност" превантивно да ги отстраняват. За създаването на авторитетност на органа е необходим специфичен образователен ценз, който да се разполага между образователните програми на Школата в Симеоново и НАТФИЗ, както и специфични униформи. За изработването на проект за последните си позволих да се обърна към водещия български дизайнер Запрян Маринов. Прилагам проектите му към настоящето предложение.

22.06.2000 година
С уважение:


доц. Георги Лозанов,
преподавател в Софийския университет,
заместник-главен редактор на вестник "Култура",
член на НСРТ