Корея и България - съвременно изкуство

В Софийската градска художествена галерия са изложени съвременна живопис и графика от български и корейски творци. Поводът е десетата годишнина от установяването на дипломатически отношения на двете държави.
Съпоставката на тези коренно различни култури изтласква на заден план стремежа на съвременното изкуство към наднационализъм, към премахване на всякакви граници. Дистанцирането от национална принадлежност напомня на опит за надскачане на личността, на нейната индивидуалност. Такова желание за унифициране на изкуството би убило неговото послание. В този смисъл поставянето на корейско и българско изкуство под общ знаменател е невъзможно.
В корееца е заложено философското вглеждане в себе си, външната му сдържаност крие богата емоционалност. В изкуството надделява търсенето на ясна, завършена форма и поставянето на преграда, зад която се усещо основното чувство. Дори в хаотичните линии на Ан Джунг-Сук се появяват странно завършени лица и фигури. Лий Юл първоначално демонстрира отказ от конкретната форма, но се връща към конкретизацията, като привидно небрежните мазки се стремят към затвореност.
Българският творец открито заявява емоционалността и впечатленията си. Божидар Бояджиев се противопоставя на агресията, като съпоставя хищника с разрушителната сила на оръжието. Георги Божилов вгражда спокойствие в мека, топла гама. Без контур, обем или конкретизация постига преливане на един план в друг, преминаване на една форма в друга. Трудно могат да се определят границите в творбите на Станислав Памукчиев. Неговото море спира в едно непреходно очакване.
Природата за българина е даденост, тя има стойност доколкото преминава през неговите впечатления. Кореецът се прекланя пред нея. За него тя е достойно за уважение същество. Ким Дон-Чъл пресъздава морето чрез един цвят, нюанси и плъзгащи се по повърхността светли петна. За Пак Ханг-Рюл човекът и природата са два различни свята, а истинна връзка между тях се постига чрез вглъбяване и вчувстване. При пресъздаването на човешката фигура и на околната среда творецът използва различна фактура - така неговата живопис въздейства по-скоро като колаж.

Венцислав Занков, Голо тяло

Жената, движенията на тялото й, нейната еротичност и емоционалност, дори предизвикателност са основна тема в произведенията на българските творци. За корейците тя е преди всичко нежната, спокойна спътница, пазителка на традиционното. Джу Мин-Сук акцентира върху порцеланово чистата красота на корейката, като я облича в националната й дреха - широк копринен ханбок.

Джу Мин-Сук, 2000

Различията в корейския и българския светоглед са особено забележими при съпоставянето на творбите, от една страна, на Джу Те-Сеук, и от друга - тези на Стефан Янев. И двамата се обръщат към фотографията. Корейският автор я използва като основа, върху която педантично разработва едно дърво с особена страст към всеки детайл. Янев гледа чрез фотографията, избира един архитектурен отрязък, прекъсва го нелогично, но с едри мазки, експресивни тонове и изчистени форми постига убедителна живописност.
Границите са отворени, разстоянията са лесно преодолими, информацията и възможността за съпоставки са напълно постижими. И въпреки това изкуството успява да избегне преливане в една обща маса, а художникът - да запази своята индивидуалност. Неотделима част от личността е мястото, към което се чувства приобщена, а то неизбежно рефлектира в духовните й прояви.
Негубещият своето място,
незаемайки място,
е вечен

(Лао Дзъ, Дао дъ дзин, превод от старокитайски Теодора Куцарова)

Мария Спиридонова