Метъл 2000: Резачка за скептични тикви

Признавам си, че в един момент си повтарях: "Край. Свърши." И наистина. Повдигах ръце към главата си, но веднага ги свалях. Няма да се излагаме, я! Старо рок-куче, а си запушва ушите на най-върховия метъл-гиг в българската история. Никави такива! И устоях. Сто минути с голи уши и гърди срещу звуковата агресия на Леми и неговата неповторима банда.
Ако не сте разбрали, става дума за фестивала "Метъл 2000" на стадион "Академик" и специалното участие на "Моторхед" - групата, заменила в последния момент легендарните "Айрън Мейдън".
Това, че "Мейдън" не дойдоха, си е тесла за всички фенове, които продължиха да обсаждат билетния център на НДК с упоритото желание да си върнат 20-те лева срещу неизползвания билет. Но след като веднъж са ги прежалили тези пари, можеха да застанат очи в очи с една друга легенда в жанра, каквито безспорно са "Моторхед".
Никога не съм бил фен на тази банда. Все пак съм от поколението на Виетнамската война, Чешката пролет и президента Стоянов. Но рокендролът дълго време ми бе поле за медийна изява, та фестивал като този не можах да пропусна. Освен това, надявах се, а и видях по трибуните почти цялата стара, пък и по-нова рок-гилдия. Да не говорим за екстрите като политолога Евгений Дайнов и социолога Станислав Стоянов... С една дума: "Хеви метъл", Ягодо", както пееше едно време редакторът в този вестник Чавдар Чендов.
Преди да настъпи часът на истината с "Моторхед", върху страхотната покрита сцена (15 000 долара) се изредиха няколко интернационални банди, сред които аз поне си отбелязах "Санаториум" - комшиите от Македония. Здраво, стегнато, без много клатене и точно в стила. Плюс неоспоримият принос към преодоляване на езиковия спор между страните ни: "Hello, Bulgarian Brothers". Страхотният Звезди от незабравимите "Ахат" заби с група "Аналгин" и доказа, че все още няма проблеми с височините, а с "Черната овца" вдигна целия стадион на крака. Рокът бил в нокдаун!? Да бяхте видели тези вдигнати ръце. Преди Леми Килмистър - бас и рев, Фил Кембъл - китара, и Мики Дий - барабани, да започнат рязането на глави, роудитата му дръпнаха един саундчек заедно като за Филаделфийската филхармония. В края му вече имаше и брум, и дисбаланс и мощ, каквато, изглежда, е необходима за "Born To Rise Hell", "Civil War" или "Killed By Death". Нататък разказът е излишен. Звуковата вълна ме грабна и ме въртя като в месомелачка. Но не ми бе неприятно, нито скучно. Защото към звездното небе изригват звуците на първичния, неподправен и абсолютно мъжкарски рокендрол. С огромна тяга и безцеремонна откровеност. Точно като ритник в задника, както се изрази и самият Леми Гилмистър. После два дни давах заето. Но ми беше гот. Защото се уверих, че чалгата все още не ни е забутала в кьошето. А на стадиона имаше хиляди тинейджъри. Сигурен съм, че ще дойдат още повече тази събота на Алис Купър.
А който твърди, че рокът бил мъртъв, е тиква. Като онези тикви, които преди години възпя група "Ера".

Румен Янев