Гръцкият Сезон и още неща

Литературното списание днес е обвито в колебания - все повече то се превръща в жилище, в което се помещават творби от други литератури, невъзможни за отпечатване в отделни книги. Лирика и разкази, есе, парчета от роман, културологична статия - добри образци от чужда култура, които имат малко публика и малки пазарни шансове. Между преводните текстове се появяват равностойни тям работи от български автори, които също не издържат на борбата с популярната книжнина. Литературното списание не е спокоен дом, в който да съседстват наши и чуждестранни писатели - и в него витае духът на предстояща катастрофа. Дали това не е последната книжка? Кои чужди легации и фондации, кои фирми ще дадат пари и покрай представянето на тяхната литература да бъде посъживена и нашата?
А литературата губи функциите си на водеща медиа; а пазарът продължава да се свива; а малкото читатели стават все по-бедни... Много български списания за литература бяха покосени от родителните петна на неясния си статут и от нехайство за нуждите на читателя. Други изчерпиха концептуалния си ресурс и потънаха в мълчание. Трети служеха за публична легитимация и след нарасналия авторитет на своите издатели бяха зарязани. Изданията, в които да се публикува стойностна българска литература, се броят на пръстите на едната ръка. И повикът "По-горе билото, майстори" не върши работа. Най-много тъга предизвиква фактът, че повечето оцелели списания се различават само по своята визия... По-ясни хоризонти имат списанията за хуманитаристика, отколкото тези за художествена литература. И това е съвършено разбираемо в година, в която още не се е появила важна книга от наш поет или писател - нека не се заблуждаваме в това. Другото е реклама.
Класически случай, описващ живота на литературните издания, е списание "Сезон", което след къса кома отново е в отлична форма и търси начини за почтено съществуване сред безумния български пазар. Известно като форум на най-представителните български автори, днес изданието завива към симптоматична промяна. Втората книжка на "Сезон" за годината има южно изложение - посветена предимно на съвременната гръцка литература, тя удържа опасна любовна близост с "Панорама", специализирала се в представяне на "малки" и "големи" литератури.
В новия "Сезон" са представени и български автори, обсебени от гръцки теми - списанието не е забравило чудните "Блянове край Акропола" на Димитър Ив. Шишманов; то продължава да представя проф. Богдан Богданов като деликатен есеист ("Цивилизацията е разраснала се общителност, по-висока норма за удоволствия и потребяване, усилващо погледа разбиране за света", пише ученият през мисълта за Гърция, но като да описва исканията на редакторите на списанието); доста български страници писмено обхождат остров Родос.
Работа на нашите елинисти е да обмислят дали е пълна и достоверна представата за съвременната литературна Гърция, предложена от "Сезон". Но за малко запознатия със съседната нам култура читател вкусът в подбора е отчетлив. От гръцкия дял на книжката пада единствено неизбежната сянка на мощните фигури на Кавафис, Казандзакис и Сеферис. Фокусът е изместен към нови имена и творби, към най-нови литературни процеси. В списанието липсват изконните митове какви са гърците, няма клишета, няма ги лукавите олелии...
Представени са Танасис Валтинос с новелата "Тъмносиньо, почти черно", разказвачката Кей Цицели, печатаната вече у нас Реа Галанаки, също Зиранна Затели, Маргарита Карапану, Насос Вагенас, Павлос Матесис, Янис Варверис, Янис Ифандис, Йоргос Христоянис... На мен ми допадат повече стихотворенията, отколкото прозите, но навсякъде има образи, сдържани или чувствени лингвистични събития, които водят до временна пренасита и те карат да затвориш книжката, да се отдадеш на размишления, копнежи. Затова гръцкият сезон на списанието е успешен.
Но в броя е отпечатано и едно твърде скептично стихотворение от Александър Шурбанов, в което четем: Какво значение има/ какво ще напишат за мене/ във вестника/ и дали ще е хубаво или лошо,/ запитах се/ след първоначалното удоволствие.
Справедливо за цялата ни литература стихотворение.

Марин Бодаков