Атанас Славов - яростният
На 25 юли т.г. писателят Атанас Славов благополучно навърши 70 години.
Някога някои го наричаха "родоотстъпник" и книгите му предизвикваха суматохи и съдебно преследване. Днес за други той е "един американец от Сливен", чиито разкази очароват... А погледът на Славов остава носталгично зареян в сладката хармония между народи, езици и религии, обсебила писателя от детските му години до ден днешен. Скандален и непредсказуем, яростен и любовен, Насо Славов е фигура точно толкова митична, колкото сукното и барута, с които е известен родният му град - и от волната му реч ти настръхват космите.
Той сложи пластически взривове навсякъде, където го отведе "шупналият" му културологичен хъс - от София до Ню Йорк. Заниманията му тръгнаха от функциите на ритъма в художествената реч, но го увлякоха ритмите на целия свят - патетични, гротескови, неуловими. В търсене на космическата любов Славов не позволи животът му да се превърне в порнографска поема.
Тогава смее ли българската култура да се размине с неговите предизвикателства? Не, разбира се!
"Култура" пие за теб, Насо!


Тук публикуваме части от "Европейската цивилизация е нашият торф, а не избор" - обширен разговор на Аспарух Панов с Атанас Славов по случай неговата седемдесетгодишнина. Книжката е специално издание на Дружество "Гражданин" по повод юбилея, а средствата за отпечатването й са дарени от семейство Надежда и Аспарух Панови.

- Напоследък станахме свидетели на серия от изблици на агресивност към циганското население. Върхът бе достигнат в началото на май с абсурдна националистическа публикация във вестник "Зора". Най-циничното е, че зад този откровено расистки материал, насочен срещу циганите и обвиняващ политиците в "косовизация на България", стои някаква гражданска организация под името "Европа". Един от подписалите писмото е Николай Хайтов, който в типичния си стил често демонстрира антиевропейските си възгледи.
- Не знам кой е инициаторът на това послание, но основната идея там е една спекулация със състоянието на ромите. Главната теза в писмото е, че те застрашително се размножават, което е дивашка форма на етническа неприязън. Това е просто чудовищно. Какъв е изходът? Да вземем клещите и да почнем да ги скопяваме? Да сме вземели мерки. Какви мерки - да ги пратим на концлагер и да им шибаме инжекции. Ако някой е недоволен от сегашното състояние, нека последва примера на мормоните. Да се отдели, да се изолира на едно красиво място, например в село Яврово, и да се посвети на правенето на деца. По осем деца имат мормоните. А подписалите това писмо само си проветряват крачолите и вият. Тия хора не могат да разберат, че у нас ромите за разлика от други страни са имали винаги една по-голяма степен на изявеност. Най-високият процент на роми с висше образование на Балканите бе и е точно в България. Техните представители са имали винаги голямо присъствие в обществения ни и културен живот. Можем ли да си представим изобщо нашата култура без ромите. Да вземем историческата митология за свръхгероичността на нашите хайдути. Онзи истинският, буен период в началото на XIX и в края на XVIII век, когато започва да запада империята, когато се явяват и кърджалиите, това е времето на тези страхотни и могъщи герои, митологизирани в юнашките ни песни. Чувал си за Индже, какъв е той, българин? Мануш войвода, какъв е той, чист циганин! Разбираш ли? Сидер войвода е влашки циганин... Да отидем при литературата. Яворов, най-големият ни поет, е от арабски произход. Ако иска Хайтов да си го запише. Стилиян Чилингиров, циганин, една от най-големите фигури на 30-те години. Хаджийски-Лолови са циганска фамилия от Медвен. Оттам е и известният писател Методи Лолов, той е роднина на Татяна Лолова, фурията на нашия театър. Методи Лолов живее през 30-те години в Германия и се връща в България, след като нацистите започват преследванията срещу евреи и цигани. Да не говорим за музикантите. Без всичките тези хора българска култура няма. Апелът, за който говорим, е ориентиран единствено към създаването на допълнителен хаос в и без туй хаотичното състояние на България. Разбира се, когато са писали този апел, те са сложили в него и някои малки закачки, например срещу чалгата. Всичко и тук е изопачено от началото до края. Истинската циганска музика, наричана популярно чалга, има най-сложната ритмична система. Има упадък в тази музика в България, но това е работа за сериозните специалисти, а не за крещящите фашисти. Всичко това ти го давам само за пример, за да ти покажа, че проблемите са толкова сложни, че да се говори "ангро", е наистина чудовищно. И още по-чудовищно е, че тези нахални хора наричат сдружението си "Европа".
- Имам чувството, че у нас всичко се върши по принуда. Защото има някакви изисквания, някакви европейски критерии, а не защото разбиранията и ценностната система на политиците ни са наистина европейски. Съгласен ли си?
- Абсолютно! Ти помниш, премиерът казва един път: "ДПС е проклятието на България", после се усеща, "въх какво казах" и започва да твърди, че никога не го е казвал. Има десет хиляди записа на това изказване, но той си твърди, не, не съм го казвал, медиите фалшифицират и т.н. Държавата е виновна, но виновни са и лидерите на ромските общности, които гледат само да усвоят международните пари, дето идват за тях, докато децата умират... Всъщност тези хора, които дойдоха след комунизма в името на отвореното общество, т.е. СДС, продължиха да разграждат ценностите по същите закони, които бяха проповядвали в АОНСУ, водени от мисълта, че една твърда партия, слята с държавата, е много добре. Въртят се бивши комунисти, бивши ченгета, награждават ги с медали, поставят ги отново на ръководни места да командват. Така че този хаос е някак си завещан. Поради невъзможността на българина да се ориентира в йерархията на ценностите, доразрушаването продължава. Всичко, което може нещо, бе изхвърлено от СДС. И стоят сега едни урунгели там, държат се иронично, надменно. Кой да ги слуша вече... Затова и хората крещят, без да знаят какво да направят.
- Всичко, което казваш, звучи много тъжно и песимистично, особено за човек като мен, който е един от създателите на СДС. В първите години на еуфория и радост от освобождаването всичко изглеждаше другояче. Вярвахме, че ще спрем деградацията, че ще възстановим ценностите, а изглежда, сме били наивници пред бившите комунисти, ченгета и подкупни кариеристи. Изход има ли според теб, всичко безвъзвратно ли е разрушено?
- Мисля, че процесът е необратим. И ще ти кажа защо. Населението на България може да живее щастливо и сигурно ще живее щастливо. Но то е вече население, не е нация. Националният идеал, това, което ни обединява, не може да се възстанови. Много хора са работили за неговото разрушаване. Населението ще живее щастливо, ако намери мястото си в процесите на глобализация. Ние можехме да бъдем страшно добре, като участваме в тези процеси като сервизна държава и като предложим на света толерантността си. Можехме да имаме по-добър път, но сега вече не можем, защото в нашата държава няма истински работяги, които да намерят най-добрия път. Нация вече не можем да бъдем. Това значи, че ще се засилят националистическите истерии, които са показател за разпада на националното ни чувство. Много хора не разбират какво значи това и говорят с клишета - "Националното чувство ни обединява, прави ни горди със себе си, дъръ-дъръ...". Национално чувство не значи да се перчиш пред другите; то означава хората да знаят какво да направят за себе си, да си стабилизират положението, да го подобрят и да вървят напред. Нищо друго, освен да са на един акъл - това значи. Арменци, българи, турци, цигани да сме на един акъл как да живеем добре. Това нещо обаче е загубено. И затова от осем милиона един милион е вече навънка. И това са хората, които са най-инициативни, най-динамични, тези, които действително могат да изработят стратегия за развитието ни. Какво ще стане оттук нататък, аз не мога да предвидя. Сигурно хората ще почнат да получават по-високи заплати. Надявам се, че всички тези мафиоти, които сега са в играта, рано или късно ще фалират и ще остане свестният бизнес. Ние ще даваме квалифицирана работна ръка и "те" ще инвестират в нас. Ако се стабилизира положението, "те" ще имат интерес да инвестират - само за да плащат по-малко. Ние така или иначе имаме един-единствен ресурс - доброто образование и ниското заплащане. Ние сме тук трева неокосена. Ще ни окосят и толкоз. Ще работим и ще произвеждаме неща, които се произвеждат по цял свят. Не несравнимите "Гъмза" и "Мавруд", а втора ръка "Каберне" и "Мерло".
- Отново сме пред избори, тези избори ще променят ли нещата, или и тук всичко е проиграно? Може ли да се тръгне по друг път, да се наложи нова политическа култура?
- Не може да се наложи някаква култура, нея или я има, или я няма. Може би греша, защото съм песимист, защото съм се уплашил или нещо съм се объркал. Но аз не мога да говоря с лозунги - че ще се оправим, че всичко ще си дойде на мястото. СДС се е капсулирал, водачите му даже не търсят начини да се отворят, държат се надменно, защото са объркани и продължават още повече да се объркват. Те не са нищо повече от едни много уплашени, затъпели и паникьосани хора, които бързат да откраднат още някое предприятие и като загубят изборите, да бягат на Бахамските острови да си пият джинфиса. Аз така ги виждам, нали решихме да си говорим искрено. Има, разбира се, в СДС и хора, които могат нещо да направят, но не го правят. Например бих подкрепил отново Петър Стоянов, защото той чувства и знае, че трябва да се направи нещо. Той няма механизмите да го направи, но бих го подкрепил. Въпреки че той самият е лек човек, който едва ли може да заоре дълбоко... Но поне да посочи пътя. За комунистите да не говорим. Те съвсем нищо не могат да направят. Би трябвало най-сетне да се очертае една либерална центристка демократична линия и това пространство да се заеме. Има млади хора, необременени, с модерни възгледи, но те не могат да заемат либералното пространство, защото то е задръстено от изхабени хора, които не искат да се махнат. Има едни хора, които търсят как да си изкарват прехраната, как да си продължат живота някак по-"интелектуално" чрез политиката, тези хора биха били и в СДС, биха били и комунисти. Но тъй като там местата са заети, се определят за либерали. Нахлуват там със старите си парцали, със скъсаните си кукли, започват да говорят едни глупости: "Ама не беше прав оня Чучунчо, когато ни скрои този номер през еди-коя си година". То отдавна вече го няма този Чучунчо, но те си говорят какво станало на кръглата маса, че ако не било туй, щяло да бъде онуй и т.н. Безсмислени приказки, които с нищо не помагат.
Като дойде първото управление на СДС в Сливен, аз, глупакът, отивам в Америка за един месец, за да намеря заеми, които да инвестираме в общината. Бяхме говорили с кмета Христин Петков да изкупим една от фабриките, да намерим земя и да осигурим прехраната на много ромски семейства. В Америка ми съобщават, че за такива цели има 50 милиона, само за 1 милион има кандидати, другите 49 в края на годината отиват на кино. Връщам се в Сливен, председателят на общинския съвет ми казва: "Г-н Славов, ние знаем за тези пари, ама..." Просто общината не предприе нищо, за да вземе тези средства. Те не се интересуват да тръгне работата, те се интересуват предприятията да поевтинеят, за да ги приватизират на безценица, да има шашми, да си бъркат в носа и т.н. Още в началото в Сливен можехме да направим много за едно модерно селско стопанство и дребен бизнес. И досега нищо почти не е направено. Конкретни проекти трябват на този град, конкретни идеи, конкретни действия. А не да влезеш в СДС и да отхвърляш всички финансови средства, които идват от Запад, ако не сложиш част от тях в джоба си... Един път ме извика Петър Стоянов, исках да споделя с него някои неща, които не вървят. В този разговор възникна идеята да стана представител на България с някакъв официален статут, за да мога да помагам по въпросите, по които имам познания, имам връзки и контакти с различни хора. След този разговор аз отведнъж осъзнах, че България всъщност няма яснота какво точно иска да прави. При това положение и аз не знам с какво бих могъл да бъда полезен. Управляващата партия и другите партии непрекъснато декларират, че искат да отидат на Запад, но какво конкретно имат предвид, това изобщо не е ясно.

- Дали зад този помпозен термин "цивилизационен избор" не се крият комплексите за малоценност на управляващия елит?
- Аз съм прелиствал доста книжки през живота си, но термин "цивилизационен избор" не съм срещал никъде. За първи път го чувам. Чакай сега, къде ще бъдем по-добре, с Изтока или със Запада? А, Изтокът е загубена работа, Западът има по-големи самолети, ще отидем със Запада. Все едно да си висок 1 метър и 30 сантиметра и отведнъж да кажеш, че избираш да си 2 и 10. Цивилизацията е нещо органично, това е твоята почва, която ти осмисляш, цивилизоваш, т.е. огражданяваш. Цивилизацията е твоят географски, твоят етнически и исторически торф. Не можеш да го махнеш и да навлезеш в някакъв друг цивилизационен избор. Заставаш пред огледалото и си казваш, я да си сложа едни мустаци с химически молив и да се превърна в Хосе Мохика. Нито можеш да пропееш, нито можеш да затанцуваш танго само защото си си сложил мустаци с химически молив. Сега за химическия молив на премиера Иван Костов. Той обяснява бавно и спокойно на тези, които го слушат по телевизията: "Ами много е просто. Досега ние сме вървели с Изтока, там сме били ориентирани, а отсега нататък направихме нов цивилизационен избор, вече сме със Запада." Изтока и Запада той ни ги представя като черното и бялото. Досега сме били с черното - лошото, сега ще изберем бялото, т.е. доброто. В тези толкова елементарни представи лошото е комунизмът, т.е. "червеното", т.е. Изтокът. В неговия личен живот, на Иван Костов, преориентацията от комунизма към демокрацията е наистина нещо трогателно. Аз бих го цункал по бузата, защото той вече е разбрал, че комунизмът е нещо лошо. Той не беше ли по едно време кандидат партиен член, но не го приеха... Извинявай, ама няма ли малко срама този човек? Не е глупав, и политически опит придобива, умее да се справя с различни ситуации. И сигурно за него всичко това е наистина цивилизационен избор. Но своя личен живот, своя личен избор да представя като съдба на българския народ, това е твърде нахално. Ти можеш ли да ми кажеш България някога да е била с Изтока? Още от първия си миг, когато се създава, тази държава е в центъра на европейската цивилизация. През VII-VIII век Рим вече не представлява нищо. Ако по това време е имало център на европейската цивилизация - това е Византия. Какъв Изток е това? Само един дълбоко необразован човек може да говори такива неща. В този примитивен и бездуховен свят в Западна Европа по това време съществува триезичието, един догматически идиотизъм, който ти казва, че има само три свещени езика. Ние сме тези, които разбиваме триезичието, значи ние сме по-европейци от всички други. Това е една първа стъпка по пътя към глобализацията, защото доказваме, че всеки има право да участва със своя език в световния хор на народите... Москва кога е била Изток? Санкт Петербург кога е бил Изток? Всички дисиденти на архитектурата от Западна Европа творят там и реализират експерименталните си идеи. Това с цивилизационния избор са евтини и тъпи спекулации. Този народ не е заслужил такава глупотевина - да му говорят, че е бил досега с Изтока. Народът ни винаги е бил със Запада.
- Какво става с нашата духовност? И тя ли деградира като всичко останало?
- По-богати духовно са били хората от трийсетте години. И сега има духовно богати хора, но повечето са напуснали страната. Тук просто няма социална среда, няма условия за развитие на духовността. Всичко е разместено. Ето един пример - умира Марин Големинов, а те награждават Лили Иванова. Марин Големинов е създателят на българската музика на всички нива. А те правят изкуствено дишане на Лили Иванова, Петър Стоянов я целува, тя издава някакви звуци и това е нашата духовност. Не се уважават, дори не се познават хората, които действително са допринесли нещо за българската култура, хората, които знаят откъде да извадят ресурси, за да променят нещата. Ами че ние имаме един българин, който е между десетте най-големи художници в света. Това е Христо Явашев. Някой някога да му е изпратил поне една честитка? Михаил Симеонов, авторът на прочутата скулптура на слона пред сградата на ООН в Ню Йорк - 20 години я проектира човекът тази гигантска скулптура, прекарва я на каруци по Пето авеню, свири циганската музика, голям празник за ООН и за Ню Йорк! Някой нещо да е написал за този човек? Занимават се с Веждито, това им е духовността. Гарелов ги подбира "интелектуалците" за "Панорама", той е последната инстанция. С духовността ни просто е свършено. Глобализация има по света, ама въпреки нея тангото продължава да развива нови стъпки, в Америка джазът развива нови стилове, развиват се нови техники на музициране, на записи, само в България нищо не се развива. Отнякъде носят някаква икона, опашка пред "Александър Невски", за да я пипнат. За да им минел келът, защото имали кел. Това българска култура ли е? Гледай формите, с които православието настъпва - най-старомодните форми, които използва и ВМРО за политическата си агитация. Днешното ни православие - уви - е една имитация на най-консервативната гръцка религия. Изобщо сега се дава преднина на най-консервативните, най-деформираните неща в нашата култура, на глупостите, обработките и имитациите; и те заемат мястото на автентичната, на истинската ни духовност. В нашата наука цари хаос. Говорил съм на разни конференции, всички мълчат като риби. Казвам им, че учебниците по литература трябва моментално да се изгорят. Те не отразяват онова, което е нашето богатство, което е пречупено в нашата литература и история. На всичко, което се е кръстосвало тук в течение на три хиляди години, ние му таковахме мамата. Нищо повече не може да се възроди, защото в културата са се събрали идиоти, които се занимават само с откачени работи. Защо не се популяризира тази прекрасна литература на 30-те години? Защото сме фалшиви хора. Тази литература е богатство, но тя няма да влезе в учебните програми. Всичко от горе до долу е фалшиво. Ние вече нямаме съзнание за истинското. А литературата на 30-те години наистина е страхотна революция. След първата голяма война и у нас се появява истинска европейска литература, която естетизира реалния живот. Това е голямата литература. А ние си караме по езика на Лилиев, който не е излизал от Народния театър и не знае какво има в България. Той ти казва: "Съмна в сънните градини, всяка капчица роса, отразява ведросини, ведросини небеса". Звучи прекрасно, но дори от прозореца на Народния театър да бе погледнал, пак умрели котки в градската градина щеше да види. През трийсетте години започва и у нас да се прави литература по начина, по който се прави голямата световна литература. Сега тази литература е издадена, но никой не я чете. Няма вкус към нея. Животът с превръзки на очите е свършил тази нация. Какво ще стане в бъдеще? След хиляда години българите ще бъдат 10 процента, защото не раждат. Ние сме най-бързо умиращата етническа група в света. Българите не могат да решат демографския си проблем, но искат те да командват, те да обсебват героите, културата, религиите на другите етнически групи. И българското православие - и то иска да бъде господстваща религия. Православието било направило толкова много за този наш народ. Да, да! Ами прадядо ти не е ли направил още повече за теб - но ти слагаш ли го на вечеря с децата си - окичен с вараци труп, изрисуван, напудрен, наръсен с тамян и подпръскан с чимшир, за да не мирише?!? Какъв ужас! Православието не е мъртво, разбира се, но кое православие? Ето, аз се мъча да помогна да се построи оградата на най-хубавата сливенска църква "Свети Никола", за да има около нея едно сакрално пространство за общуване, а не да я подмокрят кучетата.
- Защо са тези непрекъснати носталгични обсъждания и нови издания на придворните поети и писатели от комунистическото минало? Празнуват се годишнини, раздават се ордени по същия начин, по който се раздаваха едно време звания, и дори на същите хора. Защо е всичко това?
- Питай Петър Стоянов. Защо мен ме питаш? Питал съм го: "Защо са ти тези хора?", а той ми отговаря: "Трябват ми". Предполагам, че мотивите са му политически, той си мисли, че обединява нацията по този начин, но това говори за лекота в оценките му.
Да вземем инициативата "Българският Великден", която се опитаха да я представят като голямо събитие. Тук искам да кажа нещо за покойния Тончо Жечев, тъй като "Българският Великден" е негово заглавие, от него го взеха. Много хора ще ми се смеят, защото често се занимавам с него. Винаги съм писал, че го признавам като писател, но не го намирам за нещо особено и изобщо не го харесвам политически. И сега взеха, че надуха неговата книга, без да знаят изобщо за какво става дума. Иван Костов най-малко знае за какво става дума. Всички историци обаче знаят... Да не ти ги изреждам, защото между тях имам и една бивша съпруга, Вера Мутафчиева. Тя е човек със страхотни познания, но някога да е казала една истина? Не, тя си гледаше само кариерата. И всички български историци са така. Най-интересното е, че най-честният от османистите излезе Страшимир Димитров, който си е комунист до ден днешен. Той например не се уплаши да каже, че когато идват турците и завладяват Балканския полуостров, в източните краища на България се говори турски, т.е. тюркски диалект, много близък до османския турски... Но да се върнем към т.нар. Български Великден. Българският духовен водач счупва кандилото и казва: "От днес сме независими". На другия ден обаче го викат и той почва да увърта, отказва се от делото. Да го пише това Тончо Жечев някъде? Не, не го пише. Това сме си ние, българите. Всичко, свързано с независимостта на българската църква, е един частен български факт в тоталната, гигантска вълна на модернизация на Османската империя. Тогава църковните текстове се превеждат на български език, един от редакторите е Петко Славейков, империята кара нашите хора да станат независими по една проста причина - за да се противопостави на зараждащата се мегалиидея във вече независимата Гърция. По същия начин се подкрепя независимостта и на другите православни църкви. Почва възраждането на арменските църкви, пишат се новоарменски граматики. По-късно тези свободи се дават и на кюрдите. По времето на Ататюрк кюрдите имат своя език вътре в Цариград - имат списания, вестници, има театър на кюрдски. Така че модернизацията в рамките на Османската империя е било нещо много добре замислено и програмирано от самите турци. Митхад паша е подпомагал откриването на всички български църкви в Северна България, давал е пари за училищата. Всичко това е известно, но продължават да лъжат и да го крият. Това е истината за Българския Великден, няма никакъв героизъм. Това е една голяма културна вълна, част от новата културна политика на Османската империя. Книгата на Тончо Жечев трябва всеки да я прочете, за да види какви големи българи е имало тогава. Това е заслугата на Тончо Жечев, но не и интерпретацията му, че това е велик български акт срещу турците. Отново повтарям, това е част от голямата модернизация на Османската империя. Тя не е успяла, защото французите и англичаните поради икономическите си интереси унищожават самата империя, но това е друга тема.

- Очевидно отново се връщаме към изкривената скала на ценностите. Ще дойде ли все пак времето, когато ценностите в българската литература ще си дойдат на мястото?
- Може и да дойде, но само при едно условие: ако този институт на индоктринация, на тровене на главите на хората - Министерството на културата - се махне един път завинаги. Когато влезем в европейските структури, дай Боже да го ликвидираме. Франция има такова министерство, но то се занимава със съвсем други неща, например със запазване на паметниците на културата. Но във Франция и паметник на културата има съвсем друго значение. У нас това може да е хамбарът на поп Тутко от Тутковица, защото и в този град трябвало да има паметници на културата. Всичко това са глупави и напълно излишни неща. Тутковица не е Париж, а селска съборетина. Събират боклуци от цялата страна и правят музеи във всеки окръг. Виж, Министерството на просветата и образованието е много важно, то трябва да се засили и да бъде чисто от лъжи, а Министерството на културата трябва да изчезне. Всички тези посредствени боклуци и глупаци, тези тотални бездарници, които ги мързи да работят, ще трябва да се ометат. Грандиозно изкуство сме имали само тогава, когато е имало сериозни спомоществователи. Защото ако някой заможен човек се бръкне в джоба, за да издаде книга, това тежи в обществото. Хубавата циганска музика, хубавите вестници ще се поддържат именно защото са хубави. А сега се прави изкуствено дишане на бездарието. В културата не е нужно нищо друго освен ценностите на отвореното общество и свободния пазар. Свободният пазар е най-доброто възпиращо средство срещу отпускането на ресурси за гнилото и болното растение.
- Всяка "позитивна дискриминация" в областта на културата, или както ти го наричаш "изкуствено дишане", само задълбочава проблемите. Виж на какво прилича Националната телевизия.
- На какво прилича? На това, че нея просто я няма. Как да я има? Ние имаме една от най-добрите анимации в света, имаме детски филми, но не се пуска нито един анимационен филм. Какво е това ръководство на телевизията? Не могат да снимат едно слънчево затъмнение. Едно лайно, което шупти, това е телевизията в България. Един филм няма по телевизията, който да е преведен нормално. Превеждат хора, които нищо не знаят. Дечицата на комунистите, които са учили в езиковите гимназии, тях просто не можеш да ги мръднеш. Някакъв смехотворен политически хайлайф владее телевизията. Пускат разни "бананчета" за децата. Защо? Защото трябва да плащат на българските творци, на аниматорите например, хонорари, авторско право и т.н. Вместо това те пускат пълни глупости, за които плащат по един долар на филм. Как не можем да им турим по един ритник на тези от телевизията. Нали уж става дума за българска култура? При игралните е обратното, защото там е г-н Владилен (от Владимир Илич Ленин му идва името) Далаверов, български филми се пускат непрекъснато, колкото и да са непрофесионални.
- У нас все пак има свобода на словото. Днес всичко кипи, времето е много по-свободно, по-динамично. Цялата тази турбуленция рано или късно ще размести и застиналите пластове в културата.
- Кой ще ги размести тези пластове? Та политиците не знаят кои са писателите. Тях литературата не ги интересува. Те не четат книги. Политиците не гледат и филми. И защо да гледат? Нали като видят един диалог по телевизията, нищо няма да разберат, защото е отвратително преведен. А политиците не знаят нито немски, нито английски, нито френски. И поради незнанието си контактуват само с писателите, които едно време при комунистите са били на най-предна линия. Те само за тях са чували. Състоянието в духовната сфера е наистина лошо. Стопански сме по-добре. Там ще се оправим.
- Работил си в много области, постигнал си много, но въпреки това се чувства известна неудовлетвореност, когато човек говори с теб. Очевидно ти се иска да постигнеш още.
- "Моят стар интелектуален приятел" комунистът Тончо Жечев, Бог да го прости, в една статия, в която громи модерната поезия и западната ориентация, се опитваше да докаже, че съм американски империалист, че въвеждам чужди елементи и във всяка област на световната култура съм снесъл по едно яйце. Според хора като него трябва в един полог да снесеш всичките си яйца. За "моите снесени яйца" обаче пишат Кийт Уотърхаус, Роман Якобсон, Курт Вонегът-младши, Греъм Грийн. Тези хора, разбира се, не са образовани в Русия, в институтите на КГБ, те четат моите книги; Греъм Грийн казва за спомените ми, че това е страхотно вълнуваща книга. Моите неща са написани органично, написани са от една ярост, която е ярост на човек, който иска да постигне пак хармонията на детството си. Това е моята тема, това е моето търсене - всичко да звучи едновременно и аз да слушам тази божествена хармония, създадена от различни гласове, които звучат заедно толкова красиво. И когато ми се пречи, аз беснея. Затова и един от главните мотиви в творчеството ми е борбата с митологичното съзнание на българина. Това е главната ми тема. Ако има догматизъм в поезията, аз винаги ще пиша стихове, които да го рушат. Има толкова положителни рецензии за моите стихове, че ще ти хвръкне шапката. Някои викат, твоите стихове не са български, но не е вярно; те са супербългарски, те произлизат от уличната поезия на 30-те години, където творяха хора като Асен Разцветников, Богомил Райнов, Валери Петров, Александър Вутимски. Оттам излизат моите стихове, от хулиганските джумбълдаци, метаморфозите в речта и в образите на хулиганската реч. Така че моята поезия е наистина органична, а не имитация на западните и руски образци. В киното, в детските приказки, навсякъде съм бил готов да напиша нещо, ако мога да се боря с митовете ни. И ще продължвам да се боря с тях. Виж ми сценариите в анимацията, международни награди са получили. В областта на изобразителното изкуство имам теория за органичността на нашата украса, която развих в много области; получи се книга, която не издадох, защото избягах. Но и тук, в дизайна, съм се стремял да гоня митовете, да стъпвам на здравата основа на истинските неща. Така че дали това ще е изкуствознание, дали ще е теория на ритъма в нашата стихова реч, т.е. теория на поезията, дали ще е активна поезия, дали ще е научна фантастика, всичко е било насочено срещу догматизма, като съм се стремял да покажа, че придържането към свободата и истината е било винаги най-добрата творческа стратегия. В името на тази истина ще кажа, че и тези, които унищожиха СДС, ще ги видя на боклука на историята, преди да умра. Това е предсказание, запиши го, моля те, ако искаш да се хванем на бас.
- Защо толкова много ти завиждат?
- По една много проста причина. Скъса се черната "пирдя", както се казва по сливенски, на дезинформацията. Вече се знае какво става по света. Тончожечевци можеха и да напишат, че снасям по един запъртък във всеки полог на световната култура. Това минаваше, защото те имаха партийни билети, защото бяха ченгета, а на теб трябваше само да ти треперят гащите. Но сега има достъп до информацията. Когато Курт Вонегът каже, че една моя книга е хубава, това значи нещо, когато "Ню Йорк Таймс" и "Вашингтон Пост" пишат за мен, това вече се чува и в България. Това, че дезинформацията вече не върви, че не може да клюкарстваш и оплюваш както преди, вбесява литературната посредственост у нас. Те не ми завиждат, те просто ще си изпохапят гъзовете от яд, защото нищо не може да се направи срещу реалността, която не толерира тяхната бездарност и безпомощност.
- Дали си удовлетворен от творчеството си?
- Удовлетворен съм, разбира се. Творчеството е свързано с даването. Много млади хора живеят, без да знаят какво значи да даваш, настроени са само да грабят. Основният ми мотив, основният ми стимул, когато пиша, това е любовта в космически, в универсален смисъл, мен това ме движи в творчеството ми. За мен е акт на любов да мога да кажа някои неща отново и да ги предам на хората, на които са им засъхнали сетивата, отново да ги полея с една истина за тяхното битие. Моето творчество е любовта - там, където най-малко я очакваш. Искам да отида в Сърбия и да открия между тях страшно хубави хора, искам да поживея сред циганите, да видя този океан от веселба в очите им, а не да ги гледам как се самоубиват от глад, качвайки се по стълбовете с високо напрежение, за да крадат кабели. Във всичкото това да намериш любовта, да намериш начин да обичаш тези хора, това е смисълът на моето творчество. Любовта е преди всичко даване, тя е като майчината ласка, нещо много по-възвишено от това да си търкаме гениталиите, за да изпитаме физическо удоволствие. Сега, общо взето, всичко е само на това ниво. Тази любов, да дадеш, да се грижиш за някого, е нещо съвсем друго, това е всеки ден душата ти да е сложена на точилото на железаря, а ти да продължаваш да чувстваш нещо красиво. Всичко ти е накриво и ти продължаваш да стоиш да те точат, защото хвърчат едни искри при този допир с точилото, които правят съществуването ти смислено.
Надявам се, че след 30 години, когато българите престанат със своята крадливост и станат нормални хора, и започнат да преоткриват тези неща, някое момче, което сега е на една година, ще извади тези разкази и ще каже, защо не сте ги прочели, бе, идиоти такива? Темата за любовта сега е изгоряла, няма я. Сега има само преструванска любов, О, Родино мила, аз те обичам, дай ми пет лева. Това е днешната поезия, това е днешната тема за любовта. Много тъжно е, когато непрекъснато даваш, а не срещаш поне разбиране, и не ти приемат подаръка. Даването на подарък не е зов да върнеш по-голям. Даването на подарък е да отвориш вратичка, да приемеш нещо, което е извън тебе, да се слееш с него и да го стоплиш. След като не ми приемат подаръка, след като не мога да проявя любовта си чрез своето творчество, на мен като писател ми става много тъжно.


май - юни 2000
Разговаря Аспарух Панов


Разговор с писателя