Консервативният революционер

Пред прага на 21 век Вазов е патриархът на българската национална литература в епохата на нейното денационализиране. Устойчивостта на репутацията му се корени в силата на архетипите, които неговото творчество произвежда. Той създава романтичния разказ за образуването на българската нация като резултат от висок интелектуален подем и кървави бунтове. Същевременно Вазов е писател на масовия вкус, който не обича въстания и революции. В романите си след Освобождението той ни предлага да вярваме в утопията на социалната хомогенност, постигана чрез нравствена култивация и равен достъп до плодовете на масовата култура. "Нова земя" и "Казаларската царица" приличат на наръчници за това как да успяваме и как да бъдем добри граждани в буржоазното общество, допринасяйки с делата си за неговата стабилност, въпреки превратностите на нашия личен живот. Вазов, с други думи, е консервативният революционер на българската литература: сънното спокойствие, етническият мир и балканският кеф на "Чичовци" са също толкова ценни за разбирането на неговия свят, колкото и екстатичната митология на бунта в "Под игото" или "Епопея на забравените". Струва ми се, че в тази противоречива всеобхватност на Вазовото творчество се крият неговите шансове за дълголетие. Той има още какво да каже на онези, които искат да разберат неимоверната трудност на сегашните модернизационни процеси у нас. Четейки Вазов, ние осъзнаваме по-добре сложното историческо наследство на българското общество, което днес мъчително се опитва да се преобразува в гражданско, давайки превес на индивидуалната инициатива и загърбвайки страховете си от етническа разнородност. Така Вазов продължава да живее във времето на глобализацията и културната денационализация.

Галин Тиханов







150 думи за Вазов