История на насилието

Благодарение най-вече на преводните програми към Института "Отворено общество" в Будапеща и у нас започнаха да се появяват някои от популярните в момента феминистки изследвания, при това не само в областта на литературознанието, но и на културните изследвания, историята... Такава е и книгата на Сюзан Браунмилър "Против волята ни. Жените и насилието", която издателство "Златорогъ" пусна тези дни на българския пазар.
Бих казала, че изборът на "Златорогъ" е много добър, защото "Против волята ни. Жените и насилието" не е специализирана и спокойно може да разчита на по-голяма аудитория. Нейната цел е по-скоро просветителска, затова и тя си служи с напълно достъпен език и се стреми максимално точно да онагледява своята проблематика. В същото време книгата е типично феминистка и е способна да създаде представа за това с какво се занимава днешният умерен социален феминизъм. И най-сетне - полезна е, доколкото и в България говоренето за жените и насилието, макар и малко под сурдинка, вече е факт.
"Против волята ни. Жените и насилието" печели и с широкото поле, върху което се концентрира. Тя желае да проследи историята на изнасилването (защото вярва, че истинската история на жените ще се появи едва след като се съберат и съпоставят всички сведения за изнасилване) и да види как този проблем се третира в обществото и изкуството... И по-специално - държи да изговори мълчанието по въпроса за изнасилването и да самопредстави женската гледна точка по въпроса, да каже как жените виждат истината и значението на насилието над тях самите. В този смисъл книгата много подробно и прецизно се впуска в разчитането на символиките на изнасилването - то се третира като мъжко силово оръжие, всяващо страх у жената, като знак за триумф на мъжествеността и изпитание на мъжката сила...
Оттук и загатната вече комплексност, която белязва почерка на изданието. Книгата не се затваря в статистиката (макар и за нея да е важно доколко се огласяват подобни престъпления, доколко се вярва на оплакалите се), нито пък в голословните примери. Тя избира да говори за всичко по малко и да представи от всичко по малко и това е симпатично, защото в противен случай амбициите на подобен текст биха били мегаломански и незащитими. "Против волята ни. Жените и насилието" се полага и в различни изследователски пространства - на историята, антропологията, политиката, културологията; проследява ставането на мъжко-женските отношения още в първобитните общества; представя как стоят нещата в текстовете, положили основата на западната цивилизация; обглежда различни легенди, чете митологеми; въвежда дори юридически тълкувания; равнопоставя примери от живота (акцентира върху изнесените от жълтата преса истории), с такива от литературата и изкуството (приказката за Червената шапчица, да кажем, е изтълкувана като притча за изнасилването, в този дух са разчетени и емблематични за западната култура филми като "Ярост" на Хичкок и "Портокал с часовников механизъм" на Кубрик)... Като най-вече се стреми не просто да разбере дадено явление, което би било цел, примерно, на психоанализата, но и да оцени, да въведе някакви етични критерии.
Като цяло книгата на Сюзан Браунмилър е балансирана, макар и на места да изглежда леко призивна. Едностранчивостта в нея е притъпена, независимо че тя по нещо напомня "Вторият пол" на Бовоар и изобщо, първите по-програмни феминистки текстове. Но разликата е, че в нея го има и съзнанието, че само заедно жените и мъжете могат да се преборят с проблемите, включително - с насилието. И затова - пак ще го кажа - тя е добро начало за българската ситуация, в която феминизмът едва прохожда.

Амелия Личева

















Думи
с/у думи





Сюзан Браунмилър. Против волята ни. Жените и насилието. Превод от английски Виделина Димитрова. ИК Златорогъ. С., 2000