Алис Купър: Изисканият злодей

В течение на един месец стадион "Академик" за втори път събра рок-гилдията на поклонение. Този път пред музикално-драматургичния талант на една от безспорните легенди в хорор-жанра - 52-годишния американец от френски произход Винсент Фурние, "преродил се" през 1968 г. като Алис Купър.
Не зная дали си спомняте безкомпромисната соцкритика на спектаклите му, където се леела кръв, разчеквали се млади девици и се активирали низките страсти на зашеметената публика. С една дума - кошмар и империалистически антихуманизъм, които тогава адски ни привличаха и умирахме от желание да се срещнем лицe в лице с тях. Само че кварталният бдеше и трябваше да минат цели три десетилетия до мечтаната сгледа.
На стадиона дойдоха хиляди. Според едни вестници 5-6, според други 10-12. Но не това е главното. Наскоро Алис бе концертирал пред 400 поляци и комуникацията с нашата публика явно му достави удоволствие. По-убедително доказателство от развятото в ръцете му българско знаме на финала на концерта не е нужно да търся.
Публиката обаче определено си заслужи комплиментите. Тя стоически изчака пред стадиона стотината-двеста минути, докато траеше закъснялата звукова проба на страхотната апаратура, монтирана малко яваш-яваш от румънските техници. Всъщност това балканско спокойствие лиши нашите "Контрол" от участие в шоуто, защото подготовката на сцената закъсня и времето за тяхната изява безвъзвратно отмина. После Владо Попчев и компания получиха извинения от тур-мениджъра на Алис Купър, от самата звезда и вечеряха с тях. Репликата, долетяла от тази вечеря, е на Краси - пианиста на групата: "Много девойки може да се похвалят, че са закусвали с Алис Купър, но малцина са тези, които са вечеряли с него."
Самото шоу вече бе многократно описвано, включително и от политическата преса, наблегнала на присъствието на министъра на вътрешните работи в гримьорната на артиста, вероятно, за да се убеди, че там няма поставени микрофони. Ако е за публични личности, не бе само той. Аз например видях Алиса Софиянска.
Кошмарът, както многократно е било наричано шоуто на артиста, бе направо приятен за гледане. Бутафорните ужасии движеха повествованието по ръба на кича, без го прекрачват, с рокаджийска тяга и френска изисканост. Бичове, саби, кожени дрехи, гилотина, Франкенщайн-инкубатор, кукли и нежно малтретираната дъщеря на Алис Купър - Калико, бяха част от фона на прецизно режисирания спектакъл. Светлините, пушеците и лазерните ефекти - другата част. Бандата, в която блестяха бившият барабанист на "Кис" Ерик Сингър, китаристът на Слаш Райън Рокси и пианистът на "Гънс" Тери Зиг Заг не кривна нито за миг от общата хармония. А самият концерт бе сглобен като едно завършено цяло. На моменти Алис "закопчаваше" едно за друго парчета от новия албум и любими хитове от преди години и това поддържаше екстаза на по правило традиционната българска публика. Хилядната агитка, изпълнила до сантиметър пространството пред сцената, не свали ръцете си през всичките над 100 минути на спектакъла. За да получи финалната благодарност не само с българското знаме, а и с огромните разноцветни балони и фойерверките, достойни за национален празник. В суматохата шок-рок звездата отплува незабелязано с огромната бяла лимузина и се разтопи в пространството, сякаш никога не е била сред нас.
Остана усещането за сън. Кошмарно-приятен или приятно-кошмарен. Позакъснял, но все пак сбъднат.

Румен Янев