Самурайско криминале с американска направа

"Шинджу". Екзотиката на името веднага препраща към образцовата и мила на всяко българско сърце Япония. Романът обаче е писан на латиница, не с йероглифи: той е първият от поредицата "Японски загадки" - цикъл "източни" криминалета на американката Лора Джо Роуланд. Призван да разплита мистериите в средновековно (период Генроку, година I, месец ХII, тоест януари 1689, гласи времевото уточнение в началато на разказа) Токио/Едо е самураят Сано Ичиро, нещо като Филип Марлоу на древна Япония.
Шинджу ще рече ритуално самоубийство. Извършват го нещастно влюбени, на които кастовите различия пречат да се съберат. Точно такава двойка е намерена във водите на реката, но току-що назначеният за йорики, шериф Сано Ичиро се усъмнява във версията "самоубийство поради невъзможна любов" и започва разследване. А с него и приключенията: разказът е издържан в класическата схема на "черния роман", където зигзагите на търсенето вървят заедно с бедите на търсещия. Няма произвол в сравнението с Филип Марлоу: също като него Сано Ичиро болезнено усеща с глава и тяло своята прекалена любознателност. И, разбира се, принципност.
Всъщност "Шинджу", ако и действието му да е изнесено в далечната 1689 година в още по-далечното средновековно Едо и то във време, когато чужденците са изгонени, за да не развращават чистотата на японските нрави, е написан по всички правила на днешните американски курсове за творческо писане. Имаме млад, умен и честен магистрат, имаме продажен и хитър негов началник, както и убийство, което силните на деня се опитват да прикрият. Първоначално младежът бележи известни успехи, колкото да му дойде апетита, след това обаче нещата тръгват надолу, за да достигнат една, нека я наречем "негативна кулминация", където изглежда, че всичко е вече безвъзвратно изгубено. Но за да се достигне тази "мъртва точка", преди това задължително се минава през смърт на близък (в романа тая неблагодарна задача се пада на помощника на Сано Ичиро Цунехико), просветляваща среща с отхвърлен от обществото маргинал (благородната роля е отредена на увлечения по западната (sic!) наука д-р Ито) и, няма как, сблъсък очи в очи с извършителя на убийствата (в случая верният помощник на господарката Ниу Еиичан). Същи US action: след всички фатални събития героят е поставен в ъгъла, където има само едничък избор: или да се оневини, или да загине. Ясно е, разбира се, че не загива, а триумфално се превръща не просто в спасител на шогуна Токугава, но и в негов най-верен помощник, в специален агент.
Поредицата "Японски загадки" иде да повтори в България успеха на други два хронологично-топологични криминални цикъла на "Труд" - "Китайски загадки" и "Британски загадки". Приликата в мистериите е в ерудицията на авторите, в сравнително точното пресъздаване на епохата на действието, различията - в следователските похвати на главните герои. Ако самураят Сано на Лора Джо Роуланд е Филип Марлоу, то съдията Ди на Робърт ван Хюлик е Еркюл Поаро, а монахът Кадфел на Елис Питерс - Шерлок Холмс. Първият изстрадва разследванията си на собствен гръб, вторият виртуозно плете и разплита логически ребуси, третият - като образцов британец - е поклонник на емпирията и предпочита да души на място за улики, които ще го отведат до истината. При Лора Джо Роуланд малко дразни сравнително прозрачната схема "американско писане" и донякъде предсказуемият развой на интригата, но иначе сюжетът е завладяващ, а събитията - динамични. Като прибавим екзотичните мотиви на героите, основани на кодекса Бушидо, изискващ вярност и абсолютно подчинение към вишестоящия (нещо, което за един балканец най-малкото звучи странно, ако не и глупаво), "Шинджу" се чете леко и с кеф. Особено през летните отпуски, когато любознателните българи нямат нищо против забавлението им да бъде гарнирано и с мъничко допълнителна информация. Ако от самурайско криминале с американска направа.

Митко Новков



















Лора Джо Роуланд. Шинджу. Поредица Японски загадки. Превод Людмила Левкова. Книгоиздателска къща Труд. София. 2000