На 9 юни т. г. в рамките на деветото издание на Международния фестивал "Процес-пространство", проведен в Балчик, бе реализиран проектът на Златко Пакович "Пресичане на улици в перспектива". Описанието на инсталацията е направено от
автора й.

К



Пресичане на улици в перспектива

1. Две улици на един град, които не се пресичат в него, в продължение на своите посоки в перспектива се пресичат извън града - стига да не са успоредни. Преди да опишат затворена линия по земното кълбо, улиците още веднъж ще се пресекат. Имагинерните пресечни точки имат определено географско място на повърхността на земната кора.
2. От началната до крайната точка на улицата трябва да е възможно да се изведе права линия. Само прави улици задоволяват условията за перспектива.
2.1. В Балчик едната улица е от центъра, от старото ядро на града ("Ген. Заимов"); другата е от периферията, от по-нов квартал ("Струма").
2.1.1. Имената на улиците са открити след пресичането на техните продължени линии в перспектива (направено е с компютър).
3. Имената на улиците имат второстепенно значение. Значението е в положението и правилността на улицата. Не във всяка една улица, както и да се казва тя, е заложена перспективност.



3.1. Географското място на пресечната точка на двете балчишки улици се падаше в житно поле, държавна собственост. Тук улиците се пресичат под ъгъл от 26,5 градуса.
3.2. В пресечната точка на улиците, в географското пространство, е поставена метална тръба с две табелки с имената на улиците, поставени под ъгъл 26,5 градуса, показващи точните им посоки.
3.2.1. Уличните табелки са взети от улиците. Те са стояли там от години.
4. Могат да бъдат пресечени и улици от два града, улици от две държави или от два континента.
5. В една точка е възможно да се пресекат в перспектива и повече от две улици.
6. Думата перспектива, в смисъла, в който е употребена тук, има както геометрично, така и своето социално значение. Сиреч художествено и урбанистично.

Златко Пакович



За правилните улици

Златко Пакович се закача с нас. Той кротко и методично обяснява своите действия, оставайки на нас да решим за какво става дума. Каква отвореност за дебат. Толкова важни дебати не се случват, ето една добра възможност да си кажем цялата истина.
Нека започнем. Например така:
Черногледо: Кривите улички - най-възпятите у нас, - не му вършили работа, изчислява с компютър, без ясно да ни обясни какви са гаранциите, че в тях няма вируси (от жегата, от 2000-та, просто от нехайство или балканска нетърпимост към всичко ново и т. н.). Този Пакович си позволява да е ироничен: "само прави улици задоволяват условията за перспектива". Или чуйте тази инсинуация: "Не във всяка една улица, както и да се казва тя, е заложена перспективност." А какво е това подмятане за държавната собственост? Чете и се чуди човек кому са нужни такива публикации?



Поетично: Това е само началото. Трябва да видим къде могат да се срещнат не само улиците, но и хората, мислите, чувствата, песента на славея с шепота на върбите... Не може да няма такова място, такива места... И - перспективата на т. 5 - там ще бъдат не само двама, но и трима, и повече дори. Може би метапроектът би бил величествено завършен, когато тези няколко души, следвайки перспективите на своите вътрешни прави, се срещнат в точките, в които се пресичат улиците, по които са изживели най-силните си чувства. Представяте ли си какви енергии ще се съберат там, където се пресичат "Раковски" и "Марияхилфер щрасе", и там, когато бъдем ти, аз, трети... Там край някаква река, край върбите, унесени в песента на славея, и спокойно поклащащи се, понеже растат върху частна собственост...
Ах! Къде се пресичат улицата на Монтеки с улицата на Капулети? В любовта? В смъртта? В невъзможността?
И... не ми се продължава, понеже е "лято, юли, жега", както казваше Маргарит Минков. Ето за какво пише Златко Пакович, понеже акцията му не е геодезичен каприз. Тя е отворена за навлизане на различни смисли и асоциации, текстове...

Никола Вандов