Този свят, сътворен в любовта ни към празното (Мевляна)

За кого е Черна книга?

Ако читателят изпитва трудност да бъде самия себе си? Ако изпитва трудност да живее отвътре, да задържи онази отделеност от другите и света, онази прекъснатост, която според Мевляна в "Месневи", Батай в "Еротизмът" (и сигурно много други) може да бъде изгубена единствено в смъртта и - временно - в любовта? Ако изпитва трудност да сподави чуждия тембър в гласа си, да спре да произнася чужди думи или да отмята косата си с чужд жест? Усеща ли читателят как умира в тези дребни подхлъзвания, защото вместо него живее друг човек?
Ако това е така, тази книга ще направи задачата му далеч по-трудна. Да четем, и по думите на Мевляна, да започнем да извличаме живота си от прелестта на празнотата.
Любовта и смъртта ни теглят, защото ни изтръгват от самите нас, смята Батай; четенето също, добавя Памук и убедително го доказва.
Героят на "Черна книга" Галип тръгва да търси любимата си жена Рюя, която го е напуснала. На турски "рюя" значи "сън", тоест Галип търси едновременно любовта и съня, двата двойника на смъртта.
Търсейки я, той осъзнава, че знае къде е тя, но го крие от себе си: Рюя е избягала при Джелял, братовчед на Галип и неин заварен брат. Докато се опитва да ги открие, Галип попада на хора, които също като него цял живот са мечтали да бъдат известния, талантлив журналист Джелял, подражавали са му и едновременно с това са го мразели, защото подражанието им е попречило да бъдат самите себе си.
Галип изоставя дотогавашния си живот, работата и роднините си и се опитва да открие тайната, като се превърне в Джелял. Заживява в празния му апартамент и четейки статиите му и папките с материали, се опитва да присвои спомените му; защото какво друго е четенето, казва той, ако не придобиване на нечия чужда памет?
При това той не се съмнява, че така ще изгуби себе си; нали сам разказва историята на османския принц, който в мъчителното си желание да бъде самият той горил книгите, защото те го засмуквали и го превръщали в друг.
Така започва и следващата книга на Памук - "Новият живот", чийто главен герой Осман прочита една книга и открива, че животът му се е променил, че той вече не е същият човек. Сладостта и страхът от това превръщане присъстват и в ранните романи на автора; в "Севдет бей и синовете му" идентичността все още се разглежда в традиционния за балканските литератури национален план (подобен мотив има и в "Черна книга", където един майстор на манекени с ужас открива, че сътворените от него пластмасови подобия на истанбулски граждани са нежелани на витрините, защото хората искат да подражават не на себе си, а на вносните кукли); впоследствие обаче проблемът за националната идентичност се разтваря в по-важното усещане за размиване на Аза.
Третият роман на Памук -"Белият замък" - разказва за разменената самоличност на двама мъже - гневливият турски учен Ходжа и неговият двойник, безименен италиански роб. След като опитът им да изобретят мощно оръжие за султанската войска се проваля, господарят и робът разменят местата си и Ходжа изчезва в мъглата, за да се "върне" във Венеция, а италианецът "остава" в Турция. Двамата се допълват, идентичностите им се сливат. Подобно сливане е нелеко и болезнено, но все пак копнеем за него - така, както Галип от "Черна книга" копнее да бъде Джелял и най-сетне успява, като започва да води неговата колонка във вестник "Миллиет". Ако четенето ни кара да бъдем други, то според повечето от героите на романа писането е едничкият ни шанс да бъдем самите себе си; тази гладка симетрия обаче е нащърбена от факта, че най-сетне прописалият Галип изхожда в статиите си от есетата на Джелял, който от своя страна ги е взел от Мевляна. Откритата в литературата себеприсъщност се оказва все така измамна. В по-широк план това може да се каже и за автора на "Черна книга"; въпреки оригиналността на разказа, лична и регионална, въпреки отчетливото присъствие на Истанбул по страниците, гласът на разказвача неспирно прелива в Мевляна, Борхес, Пруст, Еко, Рушди или, ако щете, в емблематичните за постмодернизма "Хиляда и една нощ". Така книгата подражава на героите си в невъзможността им да запазят своята уникалност, в любовното им, макар и страхливо, преливане един в друг.

Зорница Димова



















Орхан Памук. Черна книга. Превод от турски Гюлчин Чешмеджиева. Издателство Народна култура. С., 2000