СУ срещу СБХ

Напоследък се разгоря неприятен спор - за собствеността върху терена и сградата на "Шипка" 6, която сега се ползва от Съюза на художниците. Наприятен е, защото освен правните аргументи, които изглеждат неоспорими, в него се намесват и много емоции; те, основателни или не, напомнят на всички ни за някаква стара, с десетилетия отлагана несвършена работа, която сега, щем не щем, трябва да свършим. Но я вършим с доза отвращение, като отдавна отлагано и крайно наложително чистене.

Аргументите на Университета:
През 50-те години на мястото, където сега се намира СБХ, е имало две разрушени от войната сгради, към които нито тогава, нито сега са предявявани някакви претенции. С Акт за държавна собственост на недвижим имот No 1089 от 14.V.1953 г. имотът, намиращ се на ул. "Шипка" 6, описан по-нататък като "празно място" от еди-колко си кв.м площ и еди-какви си граници, се предоставя на Софийския държавен университет. Тогава Университетът е искал да строи спортен комплекс, но поради липса на средства е превърнал терена само в баскетболно игрище. По-нататък цитираме по-важното от брошурата, издадена наскоро от СУ, в която най-подробно и с факсимилета от документите се излагат юридическите основания за претенциите на Университета: "С Протокол -о 39 от 13. V. 1969 г. Съветът по планово изграждане на населените места към СГНС отхвърля проект за строеж на сградата на СБХ върху терен на СУ "Св. Климент Охридски" поради липса на документ за съгласие на Университета. С Протокол -о 44 от 3. VI. 1969 г. същият Съвет по планово изграждане на населените места към СГНС в намален състав одобрява проекта на СБХ и по писмено нареждане на кмета - арх. Георги Стоилов, издава позволителен билет -о 324 от 19. VI. 1969 г. за строеж на сградата на СБХ върху терена, собственост на СУ. Незаконният начин, по койте е станало това, може да се разбере от резолюцията на арх. Георги Стоилов до главния архитект на София Димитър Ганев: "Др. Ганев, нареждам Ви да се издаде строителен билет за сградата на СБХ върху парцела, собственост сега на СДУ на ул. "Шипка" - "Кл. Охридски", на моя отговорност", арх. Г. Стоилов. За да се построи сградата на СБХ върху терена на Университета, строителството на същата е трябвало да се одобри от Министерството на архитектурата и строежите. До този момент е липсвал писмен документ от Университета, с който се дава съгласие за построяване на сградата на СБХ върху неговия собствен терен. Докладвано е на министъра на МАС - Пенчо Кубадински, че проектът не може да бъде одобрен от МАС, тъй като липсва писмено съгласие от Университета. Пенчо Кубадински извиква тогавашния ректор на Университета и го уведомява, че е постъпил проект, одобрен от СГНС, за строеж на сграда на СБХ върху терен, собственост на Университета. От СБХ са дали писмена декларация, че там ще се построят за временно ползване изложбени зали (само за няколко години) до построяването на голяма картинна галерия с модерни изложбени зали на друго място, строежът на които предстои, след което теренът и сградата ще бъдат предадени на Университета безвъзмездно.
Ректорът на Университета, без знанието и съгласието на Ректорския и Академичния съвет, дава съгласието си за това предложение.
Следва молба до прокурора - вх. -о 8858/10.VII.1969 г. от проектанта на сградата на Университета за спиране на започнатия незаконен строеж на сградата на СБХ.
С Решение -о 208 от 28. VI. 1969 г. на Комитета за стопанска координация при Министерския съвет теренът се отнема от Университета и се предава безвъзмездно на СБХ. По този начин незаконното строителство върху чужд терен става законно и строителните организации продължават строителството.
През есента на 1969 г., след започване на новата учебна година, ректорът е бил порицан от университетската общност, че не е свикал веднага Академическия съвет и че не се е отнесъл лично до Тодор Живков, за да се спрат незабавно започнатите незаконни изкопни работи. По-късно до Тодор Живков са подадени редица протести с предложение мястото на Университета, отнето без негово знание и съгласие, да му бъде върнато обратно. С Разпореждане -о 480 от 18. XII. 1969 г. на Министерския съвет отнетият терен се връща обратно на СУ. Фактически тогавашният съюз на художниците е бил собственик на терена осем месеца - от юни до декември 1969.
Със същото Разпореждане -о 480 се "решава изграждащите се изложбени зали на СБХ да се използват от СБХ само докато се построи Национална картинна галерия, след което да се предоставят за нуждите на СУ."
През 1985 г. се чества 100-годишнината от основаването на Университета. В ПМС -о 25 от 13. V. 1985 за честването в "Приложение -о 3 от Раздел IV - Сгради, които следва да се предоставят на СУ, под -о 1 е включена "изложбена галерия" на ул. "Шипка" 6, след преместването на СБХ в нова сграда."
Сграда за Съюза на художниците така и не се намира. Пет години по-късно, "на заседание от 2. III. 1990 г. Комисията за духовно развитие при Деветото Народно събрание излиза със становище пред МС сградата на ул. "Шипка" 6 да се предостави на СУ". Едва тази година обаче - на 28. III. - Университетът получава от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Областната администрация на област София акт за публична държавна собственост (-о 02129) върху сградата и прилежащия й терен. Този акт е издаден въз основа на приетия през 1996 г. Закон за държавната собственост, който я разделя на публична и частна.

Аргументите на СБХ (според председателя му Христо Харалампиев):
С годините в Софийския университет успяха да изградят една легенда - че има какво да "взимат". Те никога не са били собственици нито на земята, нито на къщата. В продължение на 20 и повече години тезата беше, че става дума за част от завещанието на братята Георгиеви. Когато се разбра, че това не е така, нещата се извъртяха на 180 градуса и започнаха да се вадят други "доказателства". Новото е, че областният управител на град София е издал акт за държавна собственост с тяхното име. Но в същия този акт в графата "Забележки" пише, че Съюзът на художниците ползва сградата също законно по силата на министерско постановление.
Това, което е ясно за всички, е, че Съюзът на художниците нищо не иска. Ние сме тук от 30 години, имаме самочувствие, че в последната година нещо се прави. Дори и тези, които не приемат радушно нашата организация, не могат да отрекат, че има опити тя да стане адекватна на времето. Оттук нататък нищо друго не ни остава, освен да се мъчим по всички възможни законови пътища да се защитим. Имаме това право и ще го направим. Не искаме конфронтация. Чуват се гласове, че сградата на "Шипка" 6 е трудна за издържане, че Творческият фонд загива и не може да се справи... И че при това положение е по-разумно част от сградата да се даде на Университета. Аз обаче не мога да се съглася; и ще кажа защо. Това, че ние имаме трудности, е нормално - всяка организация в днешно време има трудности. Но ние успяваме да издържаме тази сграда, при това успешно. Вярно е, че има прилежащи помещения, които се дават под наем (с това в момента се спекулира твърде много). На партерния етаж има три книжарници (и трите обслужват в много голяма степен и Софийския университет), останалото са магазинчета за бои, рамки и всичко това, което трябва на художника. Точно от тези приходи издържаме сградата. На мен ми се струва, че трябва да има едно място, където да се излага некомерсиалното изкуство. Това искаме да правим в тези зали. Има достатъчно частни галерии, където човек може да си продава работите...
Зала "Райко Алексиев" наистина също е на Съюза на художниците, но площта й е доста ограничена. Двете са много различни и не бива да се смесват. Едната е просто една галерия - другото е изложбен комплекс.
Пак ще повторя, Унивеститетът няма какво да взима. Но той е държавна институция, на бюджетна издръжка е и държавата е тази, която трябва да се погрижи за него. Има и още нещо, което, за мое най-голямо учудване, се пропуска. Във всички спорове се говори за юридическите аргументи, след това за моралните... А се пропуска нещо елементарно - в обосновка на архитект за състоянието на сградата се казва, че тя за нищо друго, освен за галерия, не може да се използва.
Плочите на сградата са изчислявани за 400 - 450 кг натоварване на квадратен метър. За библиотека - дори не за хранилище - архитектурната норма е между 800 и 2000 кг. Никой не си дава сметка, че на практика тук не могат да се складират книги, да не говорим, че няма климатична инсталация, че подовата настилка не е подходяща за читалня и т.н. Нещата са прозаични и опират до тия прословути наеми - мислят си, че като ги вземат, ще си оправят положението. Те не знаят колко е скъпа сградата за издържане...
Жалко би било обществото ни да се лиши от този комплекс - то има навика да гледа тук изложби.


При така изложените тези коментарът е труден. Защото юридическата аргументация трудно намира общ език с емоционалните изблици. И все пак могат да се добавят някои неща. Аргуменът на СБХ, че Университетът няма нотариален акт за терена, е лишен от правни основания, защото той по конституция не би могъл да притежава такъв. Фактическият собственик на имота е държавата, а с получения акт за публична държавна собственост тя му преотстъпва правата си.
Интересен е обаче режимът, на който са подчинени имотите, определяни като публична държавна собственост. Според него "Публичната държавна собственост върху имотите изключва отдаването им под наем, преотстъпването им за ползване, ползване съвместно по договор с трети лица, както и използването им не по предназначение." Цитираният откъс визира друг конфликт в спора. В момента в сградата, която ползва СБХ, са настанени много фирми, а в мазето й има ресторант и подземен гараж. Наемите се прибират от СБХ, който обича да подчертава, че съюзът (той фактически е частна организация - СБХ ООД) не ползва нито стотинка субсидии от държавата. И също - да обвинява Университета, че влизайки във владение на сградата, той ще използва площите по същия начин - т.е. ще ги отдава под наем.
Друг аргумент на СБХ - че в сградата са вложени много средства от творческия фонд на Съюза - като че ли също няма да издържи юридически: "От Разпореждане -о 468 от 8. Х. 1970 г. на КСК при МС се вижда, че с него се утвърждава идейният проект на "изложбена галерия на СБХ в София на обща стойност 3 050 000 лв. (стари), в това число за обзавеждане 250 000 лв. (стари)". Което означава, че държавата е заплатила средствата за неговото построяване и обзавеждане. Разбира се, Съюзът има право да иска обезщетение за вложени средства, ако може да представи документи.
Защо толкова е необходима тази сграда на Университета? Защото се задушава от липса на пространство - за аудитории, администрация, международни срещи, защото от десетилетия стои нерешен проблемът с депозитарния му фонд и ценни книги стоят пръснати по складове из разни села в Софийско, а в библиотеките му се мъдрят надписи - не изпълняваме поръчки със сигнатури от -о еди-кой си до еди-кой си. Конструктивните проблеми на сградата сигурно са реални, може наистина да се окаже, че за хранилище тя не става. Но нека Университетът реши как най-добре да я използва.
Университетската общност официално заявява, че напълно разбира възмущението на художниците, които са на път да се лишат от сграда, която вече 30 години считат за свой дом. Затова и в наскоро приетата на Академичен съвет Декларация от 25. VII. 2000 се казва: "СУ "Св. Климент Охридски" подчертава, че при упражняване правото си на собственост ще прояви разбиране и толерантност към новата ситуация, в която се намира СБХ". А в не толкова официални изявления се има предвид цял етаж от сградата на "Шипка" 6, който Университетът е готов да остави на художниците. А това никак не е малко. След десетгодишното бездействие на изложбената площ на "Шипка" 6 е трудно да бъде убедена обществеността, че там ще закипи бурен художнически (при това некомерсиален) живот. Младежката изложба, на която се позовава ръководството, само засилва впечатлението от неяснотата и безпътицата, в които се намира този съюз. Какъв е той в момента - творчески, професионален? На какъв принцип са обединени неговите членове - на естетически, на идеологически, на генерационен? Какво им дава - социална защита, творчески конфорт? И пред кого - пред държавата, пред някакви работодатели? За какво въобще става дума в този съюз, освен за полуфалиралия Творчески фонд и за остатъци от някакви имоти? Възпроизвеждането на ОХИ-тата, пък било и под друго име, едва ли е в състояние да докаже адекватността му.
Най-добре би било СБХ да се откаже от мегаломанските си претенции, да заеме нишата, която му се полага, и да я запълни със смислени действия.


Култура