Поне със зрелищата по-внимателно,
щом хлябът е проблем


Някой разбра ли нещо? В жегите някак отпуснато и безгрижно посрещнахме новината, че първият търг за приватизирането на "София филм" ЕАД се провали, че Агенцията по приватизацията не продаде държавните софийски киносалони на никой от шестте кандидати. За добро или за лошо е случилото се?
Приватизацията се отлага. Ще се изготвят нови условия за конкурс и, както казват, той ще се проведе по метода на преговори с потенциални кандидати. Въпросите, свързани с методиката, да ги извадим пред скоба. Повече ни интересува защо се стигна дотам, че първият търг завърши така безславно. Интересува ни и, щом тъй и тъй ще има нови преговори, какви са гаранциите, че най-важните общественополезни критерии и изисквания към бъдещите собственици на най-добрата (и най-доходната) част от киномрежата ни ще бъдат заложени в задължителните условия за кандидатите, а други - ще дават определени предимства за всеки кандидат, който гарантира спазването им. Защото за нас е по-важно, примерно след десет години, да имаме поне тази, ако не и по-добра киномрежа, отколкото държавата просто да получи някой и друг долар повече... Казано с други думи, ще извлече ли Агенцията по приватизация поуки от провала, или отвлечена от по-важни според нея сделки, ще допусне такава приватизация, последиците от която ще изпитваме всички ние години наред?
Министерството на културата твърди, че съществуват съгласувани със Съюза на българските филмови дейци (май той единствен води битката, от която всички ще берем плодовете) определен брой изисквания към бъдещите купувачи на "София филм" ЕАД. Защо министерството не отстояваше тези или подобни критерии при първия търг - не е ясно. При резултата от търга това вече не е толкова важно, въпреки че остава достатъчно показателно. По-важното е, че на 24 юли СБФД изпраща писмо до г-н Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията по приватизация, в което експертно формулира задължителни и препоръчителни (естествено според СБФД) критерии при подбора на кандидатите за приватизирането на "София филм" ЕАД. Та ето какви очебийни неща трябва да се отчитат при избора на бъдещия купувач на 80% от акциите на "София филм" ЕАД. (Прочее останалите 20% могат ли да блокират вземането на неизгодно за културата ни решение за бъдещето на киносалоните? Не можеше ли да се отиде към механизма на златната акция, която да остане в ръцете на Националния филмов център, например, като приходите отиват за създаване на нови български филми.)
Изискването за професионална биография на фирмата в областта на кинопоказа и разпространението е обяснимо. То е някаква гаранция, че купувачът има необходимия опит в бранша. Друг критерий е ангажиментът да бъдат инвестирани за подобряване на условията на кинопоказа не по-малко от 5 000 000 лева за първите три години. Възловият въпрос за запазване предмета на дейност СБФД предлага да се реши при следните параметри: не по-малко от пет години, като времето за ремонт не влиза в този срок. (Времето може да е и десет години. Но дали това изискване важи за всеки отделен киносалон, по-точно за всяко отделно кино, или за мрежата като цяло?) Предложението предвижда и механизъм за ефективен контрол за спазване условията по основния договор за приватизация. Това може да бъде Надзорна комисия по изпълнението на договора, в която могат да участват и независими експерти. Всяка промяна на собствеността в рамките на предвидения от договора срок да не отменя задълженията по него. Всяка промяна на броя на местата, залите и екраните да се съгласува с контролния орган, като общият брой на местата да не може да бъде намаляван, освен когато подобряването на условията за показ го изискват, но не с повече от някакъв разумен процент. Общият брой на екраните да не може да бъде намаляван. В тези кратки заклинания СБФД е претопил горчивия опит от досегашното разграждане на националната ни киномрежа. Парен каша духа...
Дори за нас, които все стоим встрани и само гледаме сеира на подобни битки, СБФД е помислил в настояването си бъдещият купувач да поеме ангажимент за гарантиране на достъп до екран на европейска и национална продукция - определен % от репертоара и определен % от общия обем време. Това трябва да бъде един минимален праг, около който са се обединили повечето европейски страни в националните си законодателства.
Простичко, нали?
А сега нека си представим как служителите в агенцията мъдро потискат огорчението си от провала на първия търг, преодоляват гордостта и високомерието си и, озарени свише, внезапно осъзнават, че получават наготово и безплатно нещо, което друг (например министерството) не им е подал, а те пък очевидно не са могли сами да изготвят.
Ноу-хау се превеждало "зная как".
Не зная какво да си мислим.

Никола Вандов