Търся хармонията
в съвпадението
на крайностите
Генади Чобану (1957) е министър на културата на Република Молдова от февруари 1997 година. Основател и директор е на международния фестивал "Дните на Новата музика" в Молдова и на ансамбъла за съвременна музика "Ars poetica". Педагогическата му работа е свързана с катедрата по теория и композиция в Кишиневската консерватория и университета в Лас Палмас, а също и с Летните курсове по интерпретация и композиция в Молдова. Мениджърският му опит е събиран в практиката - дълго време е бил председател на Съюза на молдовските композитори - и чрез специализацията му в Германия. Като композитор проявява интерес към всички жанрове - пише симфонична, камерна, инструментална и хорова музика, а също и музика към филми и театрални спектакли. Творбите му звучат на концертния подиум в различни краища на света. Творчеството му е кръстопът на архаичен саунд, отгласи от фолклора и модерни технологии, събрани в рационалната конструкция на съвременната композиция. Чрез музиката си Генади Чобану интерпретира философски теми и проблематика, обвързана с етносите, обръща се към античната митология и търси модерен, чувствен изказ, за да нарисува монументални фрески.
Съпругата на композитора Ирина Чобану - Сухомлин е музиколог, а 12-годишният им син, по думите на баща си, има талант за пианист, учи в английски лицей, а неотдавна е станал първенец в олимпиада по китайски език.


- Неуместно ли е да говорим в министерския кабинет за творчество?
- Защо, нали тук е Министерство на културата?
- Рискувам да засегна болна тема - остава ли ви време за писане на музика?
- В момента пиша балет. Имам опит в сценичната музика и натрупан опит в спектакли и филми. Либретото е на основата на молдовската митология, ще се казва "Вода и птица". Съдържа 15 сцени и ще бъде в две части. Мисля, че с този балет ще кажа нещо ново. Премиерата му ще бъде в Кишиневската опера.
- Хубаво е, когато човек да има време да пише, а като напише, да може да бъде и изпълнено. Как преминава работният ви ден?
- Обикновено съм зает със задълженията си като министър около 14 часа дневно. Но тези задължения трудно се отделят от творческите, от колегиалните, а понякога и от приятелските. Днес бях 4 часа в парламента, после почти толкова време имах заседания тук, вечерта съм на концерт - ще поздравя колега юбиляр... Пиша, когато ми се отвори време за това, и то е за сметка на други неща, от които се лишавам. Спасява ме професионализмът. Но това ви разказвам, защото ме попитахте. Иначе не се оплаквам и знам, че докато съм министър, ще бъде все така.
- Искате да кажете, че министерският пост не е повод за занемаряване в професията.
- Поддържам форма. Пиша и много чета и слушам, за да се информирам какво се случва в професията ми по света, за да оставам все пак на гребена на вълната. Имам опит в съчетаването на административна работа и поддържането на активност в творчеството. През 1990 година станах председател на Съюза на молдовските композитори. Оттогава съм все така...
- Разбрах, че осъществявате в Кишинев фестивал на съвременната музика и привличате все повече публика.
- Така е. Фестивалът разширява все повече кръга от автори и кръга от слушатели. Не сме спрели да разпръскваме информация за него и да събираме нови и нови партитури. В това отношение чувстваме и подкрепата на такива центрове като Гьоте институт например, на посолствата - пътища, познати и на вас.
- Къде търсите мястото на културата в кризисното състояние на страната?
- Опитвам се да я свързвам с онези области на съществуването ни, в които има все още свежест или където проблясват искри бъдещ живот. Туризмът например е зареден с възможности за развитие. Той, разбира се, не се отнася непосредствено до културата. Но защо да не намерим всички допирни точки с него и да се изтегляме взаимно напред? Имаме все още съхранена една стабилна културна традиция, все още имаме човешки потенциал, достатъчен да поддържа духовен живот. В Кишинев например всеки ден се случват поне десет събития, свързани с култура. Как тогава туризмът ще мине без нас? Сега се опитваме на първо време да развием познавателния туризъм. Статистиката показва, че в момента най-пътуващите нации са американците и японците. Това означава, че те биха се интересували от специфики на региона. Бихме могли да изтъкнем балкански особености, следи от Римската цивилизация, древните скални манастири, каквито, знам, и в България има, близо 300-годишните пластове от Османската империя. Обръщаме поглед и към ценни архитектурно-исторически ансамбли, за да ги направим, ако това е подходящо, в сцена за експониране на изкуство.
- Как се завъртяхте в орбитата на администрацията в културата? По принцип композиторът е по-затворена личност.
- Баща ми също бе музикант и мениджър, създал е много състави, които съществуват и днес. Аз самият преминах курс по мениджмънт в Германия, когато имах вече натрупан практически опит. Споменах вече, че бях председател на Съюза на композиторите. Колегите ми настояха да стана член на колегиума на министерството. Социална личност съм и приемам да върша всичко свързано с организирането на общи проекти. Случваше се така, че онова, което предлагах, се приемаше, върху гърба ми се струпа доверието на много хора. От друга страна, самият аз виждам, че отсъствието на мениджърско мислене е в състояние да провали и прекрасни идеи. Сега сме съсредоточили работата си предимно върху проектите и търсенето на пари. Разширяваме сътрудничеството си с големи международни организации, чрез които осъществяваме обмен.
- Какво ви тревожи най-много в момента?
- Разрушаването и разграбването на паметници на културата. Разбира се, това не е просто вандалщина, а организирано пренасяне в частни колекции. Другите притеснения на един министър на културата в момента могат да дойдат от отсъствието на ангажираност вътре в страната и същевременно от желанието да задържиш тези талантливи хора, които обаче не могат да се изявят тук. Молдова, като всяка страна в криза, се оказва тясна за талантите си. Едни емигрират завинаги или задълго. Други са принудени да работят навън. От известно време се започна едно пътуване, непрекъснато пътуване - отиване и връщане, което амортизира артиста. Но това е един от начините да работи и да съществува. За нас наоколо, при съседите, няма езикова бариера, можем да изнасяме не само музикални състави, но и продукти на изкуствата, свързани със словото. Но и новите ни съседи са бедни като нас. Виж, художниците стигат по-далеч, традиционно техните успехи са в Канада, Германия и Франция. И като отидат, там остават. Непрекъснато правим програми - програма, свързана със Съвета на Европа, програма, свързана с ООН... И така нататък. Обидно е да се създава култура само за износ. А да не забравяме, че културата изисква и своя фон. Но и "фонът", публиката оредява.
- Как се чувства човек от етническото мнозинство в многонационална държава?
- Не бих казал, че това се усеща толкова особено, колкото се обсъжда и обговаря. В законите ни няма някакви ограничения по отношение на етносите. Проблемите идват може би от различните степени на владеене на един общ, официален език. И от универсалната, всеобщата бедност.
- Стремите ли се към "всеобща" култура?
- Стремим се да открояваме и подчертаваме колорита на всеки етнос, защото считаме, че той е част от един голям и пъстър букет. Но за да си в този букет, трябва да умееш и да се интегрираш. Дори да нямат допирни точки, два противоположни субекта могат да се стремят към така нареченото съвпадение на крайностите и да потърсят хармонията. В по-общ план аз съм противник на идеята, че трябва да изчезнат спецификите и да се заличат границите. Ако нямаш свой, неповторим уютен дом, едва ли би могъл и да бъдеш канен на гости, защото ти самият няма къде да каниш. За българите, които живеят тук, е прекрасно, че пазят своите традиции и има с какво да се представят като част от една общност. От друга страна тъкмо отделни цветове от една мултикултурност често биват инжектирани и отвън. И в същото време, тъкмо заради това сигурно, хората тук вървят по инерция. Създаде се например театър на гагаузите. Те сами си го поискаха и си го извоюваха. И не щеш ли, пожелаха езикът, на който да правят спектаклите си, да бъде руски. Тъкмо министерството настоя щом театърът е гагаузки, да се говори от сцената на съответния език.
- Искате да кажете, че държавата сама настоява за формиране на етническо самосъзнание и открояване на специфики. Съдържа ли се в това някакъв риск?
- Осемдесетте и началото на деветдесетте години беше време, когато ни дърпаха от различни страни. За да направим своята ориентация към онова, което е извън страната ни, трябваше да осъзнаем собствените ни обединителни белези вътре в мултиетническата ни общност - потърсихме ги в общите корени, а в по-ново време в общата литературна класика например. Това ни помогна да намерим опорни точки и оттук нататък да се зарадваме и на своята пъстрота, да я подчертаваме като специфичност. Оригиналността на молдовската култура е в това, че изпитва влиянието на много култури, че е "многосъставна". Така, както Европа изисква интегрирането ни да стане с багажа на собствените ни ценности, така и в отделната страна всеки може да се приобщи със своите особености. Заличаването им е противоестествено и би довело до усложнения.
- Говорите за специфики, а беглите ми впечатления са, че звуковата среда на всекидневието тук е унифицирана, по нея не можеш да познаеш в коя част на Европа си попаднал.
- Повсеместното разпространение на англосаксонската музика не е културен акт. Той по-скоро е социален. Истината е, че звуковата среда отразява живота. Хората, които се блъскат в автобуса или висят по сергиите, за да се препитават, търсят опора в звука, който няма да им създаде допълнителни натоварвания. Музиката преди се контролираше, но това не доведе до резултати. Резултатите идват с предлагането на алтернатива. И то не толкова музикална, колкото алтернатива на съществуване.
- Ако попитаме тукашните поп и рок групи дали държавата ги подкрепя, те обикновено отговарят категорично отрицателно.
- Вие успяхте да ги питате?
- Да, може да се каже, че направих анкета.
- Сигурно, всеки конкретно има достатъчно поводи да се чувства обиден и има достатъчно основания да се чувства обиден, да заяви, че сам си пробива път. Моето убеждение е, че държавата трябва не да раздава помощи, за да крета една култура, а е необходимо да създаде благоприятната рамка за осъществяването на проектите. Оттук нататък думата имат импресарските къщи, агенциите, посредниците между изкуството и неговия пазар. И личната инициатива, която явно артистите са изтъквали пред вас.
- Как живее артистът в Молдова?
- Като всички - трудно. В Кишинев имаме 4 професионални държавни оркестъра и непрекъснато висят като заплаха съкращенията. Средната заплата на оркестранта е около 20 долара. Във всеки творчески колектив се търсят конкретни пътища за продължение на живота чрез звукозаписи и турнета. Сигурно се питате как все пак хората оцеляват тук. Обяснението в повечето случаи е, че глад не ни застрашава поради съхранената връзка между селото и града.
- Какви приоритети си поставяте като министър?
- Това, което имаме, да го запазим, да не го разпилеем. Паметниците на културата, обектите с археологическа стойност - всичко това трябва да остане непокътнато и по подходящ начин да се експонира. Другата важна грижа са книгите. Много ми се иска хората да четат повече. Това означава книгата да попада по-лесно в ръцете на читателя, а библиотеките да се превръщат в модерни информационни центрове. Усилията ни са насочени и към поддържането на творческия потенциал - професионален и непрофесионален. И, разбира се, грижата за талантливите деца. Стремим се да осигуряваме стипендии, така че талантът да не пропадне поради бедност. От изключителна важност е и приобщаването ни към международните програми.
- А регионалните проекти?
- Нека първо стане ясно, че регионалната култура не може да бъде пренебрегвана или да се ползва с привилегии само за това, че е регионална. Тя е част от цялото. Отношението към нея е основано на принципа на взаимното желание. Тоест, за да подкрепим проект за един фестивал например, трябва да сме убедени, че има желание за неговото осъществяване и потребност от неговото съществуване. А потребността се доказва с конкретни действия в съответния регион от местния потенциал. С това не искаме да кажем: разчитайте само на себе си. Но искаме да откажем хората от едновремешното иждивенческо мислене, че някой друг ще им свърши работата. Придвижването напред се прави за теб и от теб. И това е принцип на всички нива.
- Какво правите за себе си лично като министър?
- Най-лесно е да кажа - не се облагодетелствам. Но за това трябват доказателства и те са в биографията ми. Преди да застана на този пост, и още по-преди да заемам различни постове, музиката ми пробиваше на големи фестивали по света. За да бъдеш добър администратор в културата, не е необходимо да имаш златна кариера в собственото творческо поприще. Но задължително трябва да си успял, за да не ползваш поста като трамплин за собствената си посредственост. Нещо като изискването да си богат, за да се кандидатираш за президент в САЩ. Аз съм четвърто поколение музикант във фамилията. Сигурно този избор на нито един от предците ми не е струвал толкова скъпо. Сега, като мениджър правя за другите това, което правя и за себе си. Защото, когато престана да бъда министър, ще бъда автор. Искам и аз един ден да съм от щастливите автори, които "само" пишат и нямат грижа за друго.



Разговор с Генади Чобану
министър на културата на Република Молдова