Мултимедия и в Художествената академия
- Мултимедия в НХА - това специалност ли е? И какъв е статутът й?
- Това е свободноизбираема дисциплина към всички специалности в НХА. Всички специалности имат право да кандидатстват, провежда се изпит и след това постъпват определен брой студенти.
Обикновено това са 10-12 човека. Курсът продължава една година. Тези, които са показали интерес и възможности, биха могли да продължат да се усъвършенстват. Основна за дисциплината е програмата "Director" - тя придава интерактивност на произведението. С нея би могло да се създаде интерактивна инсталация, компютърни игри, СД презентации, Уеб филми.

- От колко време съществува тази дисциплина и какво правят хората, които са я завършили?
- Тази дисциплина се откри през март миналата година благодарение на помощта на Центъра за изкуства "Сорос". Тогава беше приета първата група студенти. От есента на миналата година започна обучението си втората група студенти. Съответно се оформиха две нива. Като цяло може да се каже, че програмата стартира отначало с преподаване само на вече споменатата "Директор", понастоящем наред с нея се преподават и програми като: Adobe Premier, After Effects, Flash и много други, необходими за изграждането на интерактивна творба. Всеки един от студентите идва с различни очаквания - прави това, което на него му е интересно и аз му помагам да го реализира. Все пак целта на заданията е да се прави съвременно изкуство с помощта на наученото в специалността. Не ми се иска да обучавам хора, които подхождат към мултимедията като към шофьорски курс.
- Но как бихте могъл да го избегнете - това, което те научават, може да се прилага за всякакви цели.
- Никога не съм мислил, че ако научиш нещо полезно, трябва обезателно да го използваш само за една цел. Това е особено вярно за мултимедията. Хората, които са усвоили "Директор" и съпътстващите програми, определено могат да си намерят работа и даже повечето вече са си намерили. Усвояването на една програма е технически проблем, но всъщност човекът, който стои зад тази програма, определя какво произведение ще бъде изградено. В този смисъл, избирайки хората по техните творби, аз бих могъл да се опитам да контролирам развитието в бъдеще.
- Казвате, че идват от различни основни специалности. Проявява ли се мисленето им (на живописци, на скулптори и т.н.) в дисциплината "Мултимедия"?
- Те определено проявяват специфично мислене. При някои от тях мисленето съвпада със специфичния подход на специалността, при други - само с тяхното собствено мислене. Много от тях биха желали, идвайки в специалността "Мултимедия", да реализират по-пълно задачи, присъщи на тяхната основна специалност. Други биха желали да реализират нещо, което е паралелно на тяхната работа в специалността им. Но просто защото мултимедията е изразно средство, предлагащо качествено нов подход в изкуството, крайният продукт е в повечето случаи неочакван, а от друга страна, полага началото на нов специфичен път на развитие.
- А може ли да се говори за обратно влияние - от мултимедията към класическите изразни средства?
- Бих могъл да започна с това, че всеки един от нас е част от общността, в която живеем. И ако има приливи и отливи към класиката или към новото, те са не толкова индивидуални, колкото се дължат на средата и на стремежите на обществото като цяло.
В момента техниката е начинът, по който искаме да живеем, и засега в това отношение наблюдавам само еднопосочен процес. Друг е въпросът, че на някои хора им е трудно. Например, попадайки в курса, някои от студентите усещат, че им е тежък и така естествено отпадат. Просто не могат да намерят себе си в тази техника. Това не е много приятна дисциплина понякога: натрупват се много неща, които трябва да се научат. Но пък и никой не е притискан да го прави или да не го прави - студентите сами решават това. Тези обаче, които остават в курса, "вампирясват" - имат нужда да правят само мултимедия и то повече и повече.

- Студентите от Академията все по-често се дипломират с инсталации, но досега никой не се е дипломирал с мултимедия.
- Причината е, че тези, които биха желали да се дипломират с мултимедия, е необходимо да се обучават определено време. Периодът на съществуване на специалността "Мултимедия" в Академията засега не е достатъчен. Но това не значи, че през септември и по-нататък няма да има дипломни работи в тази област. Струва ми се, че много от работите на студентите по Мултимедия са на такова ниво, че авторите им, ако имат желание, могат да прераснат в дипломна работа. Убеден съм, че в скоро време би трябвало да се организира прожекция на тези произведения, да направим изложба и те да придобият публичност. От друга страна, според мен мултимедията не противоречи на инсталацията...
- Вярно е, но тук вече се изискват много сериозни технически знания. При съществуващите все още в обществото полярни нагласи към компютрите - от крайно отричане до безрезервно приемане - засега това изкуство изглежда, че се прави по-скоро от маниаци за маниаци, отколкото за публика в класическия смисъл на думата.
- Човек винаги обича да бъде центъра на своя свят и във всичко, което прави, по някакъв начин копира себе си. Това естествено важи и в изкуството. Сиреч от изкуството винаги се е очаквало да бъде колкото може по-близко до един реален свят - във всичките му характеристики като движение, интерактивност и т.н. В миналото това не е било възможно поради технически причини. Тогава целостта на художествения свят се е постигала по друг начин, както е в православния храм например - архитектура, стенописи, слово, театър, музика - всичко това е можело да съществува в едно само за къс отрязък от време, след което отново се е разпадало на частите си. Успоредно с развитието на обществото и изискванията към т.нар. реалистичност на изкуството непрекъснато е нараствал. Например в античността са се носели легенди за картините на Апелес - те са били толкова реалистични, че птиците са се опитвали да кълват гроздето по тях. Подобни неща са се говорели по-късно и за Джото от съвременниците му. Знаем, че при първия филм с пристигащ влак хората са скачали и панически са бягали от кината. Всичко в развитието ни върви в посока на покачване на прага на реалистичността. В края на 90-те години компютърът даде възможност за нелинейно развитие на сюжета. И в момента аз не виждам алтернатива на този отговор на нарастващото изискване за реалистичност, освен прибавянето на интерактивност. Точно затова не бих се съгласил, че мултимедията е сфера, с която се занимават маниаци. По-скоро тя е сферата, с която ще се занимават художниците в близките години и която ще ни даде възможност да намерим духа на времето си много по-добре и по-точно.
- Искаш да кажеш, преувеличавам, разбира се, че трябва всички да седим, втренчени в компютрите, за да разберем духа на нашето време? А къде остана природата?
- Не мисля, че цинобърът е по-природосъобразен от цифровия софтуер - даже, доколкото знам, е отровен. От друга страна, както казва Пол Клее, не е важно с какво пишем думата "злато" - с мастило или със злато. И тъй като изкуството по принцип е разкриване на мисловна конструкция чрез предаване на съотношения, не виждам принципна разлика в художествения подход. Освен това, че компютърът дава неизразимо по-големи възможности да намерим нашите природно обосновани изисквания в едно съвременно изкуство. От друга страна, втренчването в компютъра е една тема, която не е задължителна. Например аз свързвам реализацията на моите произведения по-скоро с един проектор и прожектирането им на цяла стена. От трета страна, начинът, по който възприемаме изкуството, се определя не от самото изкуство, а от времето, в което живеем. Например, когато печатните издания са били под формата на книга, хората са възприемали цялата информация като книга - започвайки от началото и стигайки плавно и методично до края. Това, че компютърът се превръща в неделима част от живота на всеки един от нас, първо, би ни позволило да живеем където си искаме и много по-природосъобразно, и второ, би определило начина, по който ще възприемаме целия си живот, пък и изкуството като част от този живот. Ако хората са свикнали да се втренчват непрекъснато в компютъра, естествено е да очакват да се втренчват и в изкуството по този начин.
- Под "втренчване в компютъра" имам предвид популярната апокалиптична картина на човек, който просто не забелязва какво наистина става около него - може да е най-страхотният планински пейзаж - а е потънал в другия съмнително реален свят.
- Изкуството, което разбива всякакви рамки, престава да бъде изкуство - това го казва майсторът на рамките. Ако нещо ни харесва повече от нещо друго, значи то е по-полезно за нас и с помощта на него оцеляваме по-добре. Аз съм убеден, че няма да има трета война и че хората ще намерят най-доброто изкуство за тях, без да ги насилваме. Все пак считам, че природата и планината са неща, които винаги са присъствали в изкуството, докато конете все повече си отиват от него. С една дума, присъстват неща, с които ние продължаваме да живеем, и си отиват неща, които са били част от нашия бит хилядолетия. Постепенно се превръщат в символи и после излизат от употреба. За такива неща не ми е мъчно, даже на моменти ми звучат вече кичово. Например бягащи коне като символ на скоростта.
- Харесва ми тази позиция - да съдим по изкуството какво ни трябва и какво не.
- Аз имам едно дълбоко подозрение, че само това, което ни е полезно под някаква форма, определяме за красиво и оттам за основната характеристика на изкуството. Друг въпрос е, че понятието красиво преди време е било прерогатив не на индивида, а на централната власт - индивидът само е слушал. И в този смисъл полезното и красивото са в нестихващ яростен конфликт. Типичен случай - голямата и малката правда. Друг въпрос е дали изкуството може да съществува самостоятелно, без помощта на държавата и дали един индивид може да построи пътищата на тази държава. От една страна, дали може, от друга - дали би искал. Но определено това, което е полезно за сбора от индивиди, е това, което определя накъде ще върви изкуството. Естествено съм против идеите на футуристите да хванем и да изгорим музеите просто защото ако ги изгорим, ще трябва да ги пресъздаваме наново. И трето, в обществото, в което живеем, може да има много паралелни нива на изкуство и нека всеки да си избере своето - нивото, в което е щастлив.
- Да разбирам ли, че си щастлив в мултимедията?
- Мултимедията ми дава изразните средства, от които имам нужда и които ми помагат да намеря нещата, които търся.

14 юли 2000

Разговаря Диана Попова


Разговор с
Боян Добрев - www.boweb.cybernet.bg