БНТ + bTV = коктейл

"Дам-дам-дам", кове електронния си адрес Българската национална телевизия, след което на екрана избухва предизвикателното: "Ще видим!". За всекиго е ясно, воайорската закана е предназначена не за многобройните кабели или местни ефири, а за първия национален частен телевизионен оператор - bTV. Регионалните посестрими на БНТ много бързо показаха, че не могат да й бъдат конкуренция, напротив - за тях тя е образец. Формули на нейни предавания се повтарят, напуснали я по някакъв начин безалтернативно намират пристан я в "Нова телевизия", я в "7 дни", дори новините са структурирани по неин тертип. Кабелите бързо-бързо демонстрираха, че нямат ресурс за различност от националния ефир и примирено възприеха неговия модел, за да се случат поне в собствените си очи като същинска телевизия. А там, където търсеха другост, тя просто бе твърде немощна, за да е опасна. Ето защо БНТ въобще не се закача с тях, само от време на време се дразни от техния нескопосен непрофесионализъм.
Съвсем иначе стоят нещата с bTV. В България стъпи една медийна империя, която е много наясно, особено по въпроса как се прави телевизия за удоволствие. Социологическите сондажи го показаха - зрителят, най-вече в първите стартови дни, с любопитство наблюдаваше какво му предлагат на честотите на бившия Ефир 2. И макар че все още не са минали митичните 100 дни, той съумя да си създаде мнението, че това, което гледа, е доста различно от това, което е гледал. И тук става дума не за предавания, а за концепция. Защото нито "Алф", нито "Семейство Адамс", още по-малко "Риск печели, риск губи" са нещо непознато за него; непознатото обаче е осезателният превес на забавлението пред публицистичната и образователната насоченост, че дори и пред информацията. bTV се яви тук с намерението не да конкурира БНТ на нейна територия, а да покаже, че има и друг тип телевизия и че именно този друг тип е, ако не по-добър, то поне по-гледан. Акцентът е хедонистичен, не обществен, ангажиментът - разтоварващ, не натоварващ и всичко това гарнирано с едно пренебрежение към политическото, което - в своя български вариант - възприемаше телевизията единствено като своя най-вярна и най-услужлива придружителка.
И точно тук е шансът на БНТ да не бъде докрай затъмнена от много по-самоуверената bTV. Залагайки на културата и социалните проблеми и оставяйки - разбира се, не докрай - лековатостите на своя конкурент, националният оператор спокойно може да не се бои за своето бъдеще и съответно да не компенсира това с обезпокоени и заканителни закачки. Защото всъщност двете телевизии се допълват чудесно: ако си настроен по-делово или по-сериозно, изборът ти е Канал 1, ако желаеш да се отърсиш от мрачни мисли и да се позабавляваш - прескачаш към бившия Ефир. Обществената телевизия, каквото се опитва да бъде държавната, и удоволствената, каквато без усилие е частната, съставят един великолепен тв коктейл, от който можеш да отпиваш, без въобще да усещаш резливостта на водката или сладникавостта на джина. В което тъкмо е и обаянието на коктейлите.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин