Балетът като страст
И тази година за деветнадесети път Варна стана център на световната балетна младост. Сто и един състезатели от двадесет и осем страни си дадоха среща, водени не само от желанието за успех, но и от непреодолимия порив към красота и хармония. От 19 до 30 юли, в продължение на девет състезателни дни, сцената на Варненския летен театър фокусира вниманието на световната балетна общественост. И това издание на конкурса не бе подминато от мрачната перспектива да не се състои. До последно отсъствието на финансова обезпеченост безпокоеше организаторите на балетния форум. За щастие бариерата на безпаричието отново бе преодоляна и Варна 2000 стартира успешно. За българската култура Варненският международен балетен конкурс е от огромно значение. Във Варна се провежда не просто най-старият и авторитетен балетен конкурс, той е национално богатство, което трябва да бъде опазено и съхранено. Обидно е организаторите му да обикалят с просешка паничка, вместо за него щедро да се отделят средства; защото едно от лицата на България и може би най-красивото се нарича Варненски международен балетен конкурс.
През тридесет и шест годишната история на конкурса от Варна са поели своя път най-ярките звезди на световния балет. С какво настоящото издание ще обогати тази история? Ще се превърнат ли днешните таланти в утрешни звезди? Ще бъде ли Варна техният откривател? Няколко са тенденциите, които дадоха облика и физиономията на Деветнадесетия международен балетен конкурс - Варна 2000. И тази година географската палитра бе изключително пъстра. Азиатският континент, освен известните вече с изключителното си майсторство представители на Япония и Китай, се представи с многообразна и силна група от Корея. Така азиатското присъствие не просто се разшири, а тотално доминираше. Над всички отново блестяха китайските изпълнители. Крехки и изящни, съчетаващи техническа виртуозност с одухотвореност, въздушност и грация, китайските танцьори стъпваха по сцената като същества от друг свят. Два златни и два сребърни медала са резултатът от тяхното майсторство. За кратко време Китай се наложи като една от силите в света на балета.
Водещите световни школи на Франция и Русия тази година не бяха убедително представени. За пръв път от много години Франция не изпрати участници в младшата група, които неизменно са били сред лидерите на миналите конкурси. Французите се представиха единствено в старшата група, като сред тях се открои бронзовият медалист Жан Себастиан Коло с типичните за школата на Гранд Опера финес и аристократизъм. Що се отнася до прославената руска школа, тя е още едно свидетелство и доказателство за премахването на границите в света на балета. Почти няма точка от земното кълбо, в която да не работят руски специалисти, а състезателите от Беларус, Естония, Украйна и Казахстан, т.е. от бившите съветски републики, достойно представиха традициите на руския класически балет. Жалко бе, че отсъстваха главните центрове - Москва и Петербург. "Преди време подготовката за Варна се водеше много сериозно - сподели легендарната прима на Болшой, носител на злато от 1965 г. и настоящ член на международното жури Наталия Бессмертнова, - но икономическата криза не подмина и балетния живот в Русия. Сега подготовката не се финансира централно, а нашите танцьори са свикнали да бъдат организирани. Сами не поемат инициативата."
Куба и тази година представи един състезател, но от висока класа, който защити престижа на школата си. Ромел Фромета Кастейон, въпреки че не притежаваше феноменалната техничност на Роландо Сарабия, носеше всички достойнства на кубинските танцьори - виртуозна танцувалност, красива външност и личен чар. "Варненският конкурс е много важен за нас - сподели педагожката на Ромел, Мирта Ермида - за това държим да се представяме добре. Не успяхме да осигурим средства за останалите трима предварително заявени участници и се спряхме на Ромел, който е носител на първа награда от проведения тази година в Хавана международен балетен конкурс." А на въпроса ми как кубинците успяват да постигнат тази уникална сплав от техника и танц, Мирта Ермида отговори така: "Още в зората на Варненския международен балетен конкурс Арнолд Хаскел каза, че се ражда нова балетна школа - кубинската. Стълбовете на тази школа са Алисия и Фернандо Алонсо. Секретът на нашето обучение е в развитието. Стоиш ли на едно място в балета, си обречен. По отношение на методиката нямаме предразсъдъци - използваме постиженията на Русия, Франция, Италия, Америка, като се базираме и на самобитността на нашия фолклор. Кубинските педагози много държат на техниката, но никога не забравят, че тя е средство, а не цел; и главното - нашите танцьори изпитват не просто любов, а страст към професията си." Дано тези думи бъдат полезни и поучителни и за нашите деца и педагози.
Винаги предизвикващата интерес група на САЩ, типично в духа на държавата си, бе твърде разнородна. Всъщност тя само условно би могла да се нарече американска. "Истинските" американчета бяха в младшата група, а старшата се състоеше от руснак, японка и турчин. "Турският" американец бе известният на варненската публика Огулджан Борова, носител на Отличие III степен от 1998 г. Неговата партньорка, изключително техничната Ирина Комаренко (също "американка"), взе наградата за партньор. Всички американски представители са работили с руски педагози, но твърде избирателно са ползвали руската школа. В много отношения техните изпълнения и особено представилата се най-успешно Ашли Кантерна дразнеха изтънчените вкусова на ценителите на "чистата и свята" балетна класика. Стилът на Ашли Кантерна се отличаваше с всичко друго, но не и с аристократизъм, благородство и изящество. Затова пък Ашли притежаваше заразяваща виталност, граничеща с акробатичност техника и най-главното - атрактивност. Нейният танц беше повече шоу, отколкото балет. Много от балетните специалисти се мръщеха на нейните номера, но затова пък публиката полудяваше, което доказва, че и този начин на поднасяне на класиката има своето място. Според мен най-перспективният изпълнител на американските представители, който за съжаление не стигна до финалния трети тур, бе Джонатан Джордан. Джонатан изгуби възможността да се бори за медал, но получи предложение за работа. Директорът на "Жьон бале" Робер Бертие не пропусна да се сдобие с талант като Джонатан.
Не е за подминаване фактът, че южната ни съседка Гърция отбелязва сериозен напредък. За разлика от други години, този път от Гърция дойдоха само осем състезателки - нищожно малко количество в сравнение с предишните конкурси, на които прииждаха многочислени групи. За това пък за пръв път гърците имат две участнички, допуснати до втори тур. И двете са стройни, дългокраки, грациозни и най-вече - сериозно обучени, т.е. значително се разминаваха с изградената досега представа за гръцки балерини. В Гърция отдавна работят български педагози и резултатите вече са налице. И двете момичета - Мария Бумпули и Мария Кусуни, са ученички на Георги Михов и Калина Богоева.
От няколко конкурса насам Турция представя добри изпълнители, и то най-вече в сферата на мъжкия танц. Прави впечатление, че в Турция за кратко време се изградиха няколко силни балетни центъра, т.е. балетният живот и обучение не са концентрирани изцяло в столицата, както е у нас. Освен в Анкара, в Истанбул, Измир, Анталия работят амбициозни изпълнители и педагози, като и там масово са ангажирани специалисти от Русия и бившите съветски републики. Тазгодишната златна медалистка грузинката Лали Канделаки, както и партньорът й Васил Чичиашвили, са на работа от 1997 г. в турския град Мерсин. Можем само да въздишаме, наблюдавайки как в Турция, на чийто балет доскоро гледахме с пренебрежение и насмешка, се отделят сериозни средства и внимание за развитието на балетното изкуство.
Често се чуваха мнения, че конкурсът е слаб, че липсват ярки дарования... Фактът, че виртуозни артисти, като Джонатан Джордан, Огулджан Борова, Жулиен Матис, Константин Виновой, Кристина Полянска не успяха да преминат бариерата на трети тур, а изпълнители от класата на Лиз Мари Журден, Юлия Дятко, Чиеко Оива, Армен Акопян останаха без медал, решително опровергава това твърдение. Не мога да приема и оценките, че на тазгодишния конкурс липсвала запомняща се индивидуалност. Индивидуалност имаше, и това за мен бе Лаура Идалго, за съжаление обаче тя не получи полагаемото й се злато. Категорична съм, защото Лаура е балерина, която не се среща всеки ден. Едва шестнадесетгодишната аржентинка притежаваше завидна за своята възраст техничност и овладяност, но не в това бе нейната сила - от нея като електричество струеше магнетизъм и женски чар, присъщ само на най-големите.
Българското участие, освен че бе най-масовото, по убедителен начин илюстрираше проблемите и слабостите в родното балетно обучение. От двадесет и двама българи само пет преминаха на втори тур и едва двама - Искра Стоянова и Армен Акопян - на трети. Ще допълня, че нито Искра, нито Армен са изцяло продукти на Държавното хореографско училище - "ковачницата на кадри" за българския балет. Искра дойде през 1998 г. от Варна (където се обучаваше при Румяна Малчева), през 1999 г. танцуваше в "Жьон бале" в Париж и едва тази година завърши в класа на Мария Илиева. Армен пристигна от Ереван през 1996 г. и завърши в класа на Бисер Деянов през 1998 г. Като една от причините за слабото представяне на българите бе изтъкнат фактът, че най-добрите измежду тях били "буквално отвлечени" от чужди импресарии в чужбина. Ще допълня, че "отвличането" е станало с огромното желание от страна на "отвлечените" и че те не биха напуснали страната, ако се чувстваха удовлетворени не толкова финансово, колкото професионално. Тревожен е фактът, че ако до скоро българите напускаха, търсейки по-добро заплащане и пълноценна професионална реализация, то сега източването на кадрите започва още от училище. Децата напускат не за да печелят, а напротив, вкарват семействата си в разходи, за да получат балетно обучение, адекватно на съвременните стандарти и изисквания. И още, с изключение на Армен, българската група бе изцяло девическа. Проблемът с липсата на мъже в българския балетен театър тепърва ще се задълбочава в близките пет-шест години. На фона на невероятно бурното развитие на мъжкия танц този факт е още един повод за тревога и равносметка. Преди години големият ни балетист Бисер Деянов тъжно констатира, че балетът в България е изкуство със затихващи функции. Вече започвам да му вярвам.
На всеки един конкурс с интерес се следят и съвременните хореографии. Освен наградените номера, интересна със своята пластика и модерно светоусещане бе хореографията на Тору Шимазаки по музика на Рене Обри "Лицето на дявола", изпълнена от носителя на сребро в младша възраст Хокуто Кодама. Големият празник за варненската публика бе срещата с Анжелин Прелжокаж - французинът от албански произход, едно от най-големите имена в съвременния балетен свят. Неговата работа "Паркът" по музика на Моцарт, вдъхновено изпълнена от френския дует Лиз Мари Журден и Жан Себастиан Коло, бе може би най-вълнуващото преживяване сред представените хореографии. Постановката е правена преди повече от пет години и затова не участваше в конкурса.
На финалната галавечер феновете на Варненския международен балетен конкурс получиха своя подарък - носителят на злато и любимецът на публиката от 1996 г. Раста Томас. Той представи две от последните работи на Владимир Ангелов (Джеймс Браун - "Мъжки свят" и Боби Макфарън/Йо Йо Ма - "Бъмбъл Бий"). Едва ли някой може да предположи, че улегналата, благоприлична балетна публика може да прояви тинейджърски темперамент. С изпълнение на бис и с буря от аплодисменти влезе в новото хилядолетие Деветнадесетият варненски международен балетен конкурс.



XIX варненски международен балетен конкурс