Булото на Изида

Къде защото се оказа последният филм на Кубрик, къде защото в него играят две от най-харесваните холивудски звезди - Том Круз и Никол Кидман, къде заради рекламата, която обещаваше воайорство на странни сексуални преживявания, филмът "Широко затворени очи" се превърна в събитие, в шумно дискутирана екранизация. Тук няма да обсъждам нито качествата му, нито реакциите на българската публика, нито ще отговарям на въпроса доколко най-успешните американски и европейски филми стават касови и в България. Защото това са проблеми, с които е редно кинокритиката да се занимае.
Аз ще се съсредоточа върху едно свързано с филма събитие, около което обаче никак не се шуми. Думата ми е за успешния ход на издателство "Хемус", което едновременно с премиерата на филма успя да пусне на пазара текста, по който е правен сценарият на "Широко затворени очи". Имам предвид прекрасната новела на Артур Шницлер "Просъници" (това е дебютното заглавие в новата поредица "Наниз", но дано да не е последно, защото много от обещаните било поредици, било отделни заглавия на "Хемус" просто ги няма...).
Казват, че текстът на Шницлер е много европейски, но той е по-скоро - много австрийски. В смисъла, който това определение има в края на ХIХ и в първите десетилетия на ХХ век, когато Виена е столица на психоанализата. Защото "Просъници" е новела, която имплицира едно знание, една убеденост в ролята на съня и несъзнаваното; това е новела, която се опитва да заличи крехката граница между действителност и недействителност, между любов и омраза... И разказва за скритото, което активира мрака в човешкото същество и го запраща в неподозирани посоки; разказва за желанието да се разбули даденото, познатото и да се надникне в загадъчното, страшното...
В този смисъл всичко тук е подчинено на тайната, замъглеността и странността. Хора, предмети, съдби съществуват като че ли единствено в и благодарение на своята потенция и помисленост. Важни са копнежите, важен е погледът, а не осъществеността, изпълнеността. Изобщо реализацията в света, моделиран от този текст, отсъства. Дори и когато се осъществяват преживяванията, те пак са недоизживени, недостанали, недостатъчни. Пълноценността, удовлетвореността са непознати, те са просто мираж, призраци, които се подиграват с човешкото.
Затова пък - казва ни тази книга - недоразбраното, недопочувстваното, проекциите, помисленото само усилват вкуса към живота, активират силите на човека. Например, помислената изневяра усилва чувството не към чуждия/чуждата, а към този, с когото си. Стремежите към друг, различен живот само още повече те привързват към собственото ти битие. И не от чувство на вина, не. По-скоро заради някаква странна амбивалентност, която кара човешкото същество да стои в междината - да се разпъва между познатото и непознатото, без да трябва категорично да избира, но със съзнанието, че това, което се получава в този живот, не може да се сравни с нереалното, небитийното, но затова пък умножава азовете, набъбва живота, прави го по-интересен.
Неслучайно "Просъници" представя две възможности за живот. На Фридолин, който се опитва да изконсумира желанията си, и на Албертине, която прави това насън. Като и двете възможности - оказва се - са достатъчно опасни, достатъчно натоварващи изживяващия ги. И дори сънят като че ли по-добре от преживяванията разкрива тъмната страна в човешката психика, склонността към забраненото... А спасението и в двата случая идва със способността те да се ословесят. Утехата е в разказването на преживяното или изсънуваното. Разказът е аналогът на изиграването на маскарадната комедия. Сладостта и болката от него водят до постигането на някакъв катарзис, до самопознание (да не забравяме колко важен е езикът за Фройд и как асоциациите са тези, които помагат да се проникне в несъзнаваното).
Накратко. "Просъници" е книга за измамния ред и подреденост на битието, което не е някаква монолитност, а мекота, която хлътва и при най-лекото докосване, дори при докосването с очи. Така че подредеността е привидност, лъжа. Всичко в човешките ръце се превръща в нереално, в насипно, двойственият живот е неизбежен и здравето, ако такова има (Шницлер играе и с друга важна за периода двойка здраво-болно), е в осъзнаването на всичко това, в приемането на карнавала, в готовността собствената идентичност да се мултиплицира до безкрай.

Амелия Личева

















Думи
с/у думи





Артур Шницлер. Просъници. Превод от немски Недялка Попова. Издателство Хемус.
С. 2000