Отстрани - изложба в галерия Солерс

Излизането от изолацията, в която десетилетия наред съществуваше българското изкуство, доведе със себе си нови, често болезнени, въпроси, на които е трудно да се намери еднозначен отговор. Един от основните, екзистеницален в същността си, е този за мястото на българския художник в контекста на европейските художествени процеси.
В последните няколко години тема на значителен брой критически изследвания, но също и на множество изложби, стана проблемът, разглеждащ опозицията Център - Периферия, т.е. Западът като център на съвременното изкуство и Балканите като негова периферна зона. И, разбира се, в рамките на тази опозиция и до днес се търсят допирните точки, които да приобщят балканските художествени практики към процеса на глобализация, който, при наличието на интензивен информационен обмен, вече не звучи единствено като абстрактно пожелание.
"Отстрани" се нарича изложбата, открита в столичната галерия "Солерс". В нея участват шестима художника - Аделина Попнеделева, Асадур Маркаров, Брайко Брайков, Илиян Лалев, Кольо Карамфилов и Станислав Памукчиев. Всички те работят в различни посоки на съвременното ни изкуство, вероятно изповядват антагонистични идеи по един или друг въпрос, но несъмнено присъствието им на артистичната сцена е забележимо. В случая с експозицията в "Солерс" обединителна роля играе конкретното им отношение, изказано по пряк или косвен начин, към процесите, протичащи в настоящия момент. В този смисъл "Отстрани" представлява един вид равносметка. А тя според концепцията на изложбата е, че българските художници все още се движат успоредно със, но същевременно отстрани на глобалния (артистичен) поток. Интересно е да се отбележи, че въпреки различните по характер произведения, общото звучене на изложбата е минималистично. Тази естетика винаги до голяма степен предизвиква усещането за дистанция и отчужденост. Именно чрез нея повечето участници в изложбата изразяват своята позиция по поставения в концепцията проблем.
"Невъзможно общуване" на Аделина Попнеделева представлява естетска поредица от черно-бели автопортрети, отпечатани върху плексиглас. Върху повърхността са залепени, подобно на масивни восъчни печати, тапи, които като забранителна линия преграждат прекия достъп/контакт на зрителя с обекта.

Аделина Попнеделева, Невъзможно общуване

Творбите "Уравнение" на Брайко Брайков, "Лично поле" на Кольо Карамфилов и обектите на Асадур Маркаров, озаглавени "1+3", са направени съответно от метал, дърво и хартия. В един по-абстрактен план - строго индивидуален за всеки един от тримата автори - съществува идеята за вглъбяване, за очертаване на лична, неприкосновена територия, както и стремеж за изнамирането на необходимия баланс между вътрешния свят на индивида и заобикалящата го среда.
Станислав Памукчиев представя част от обектите, включени в миналогодишната му изложба "Про(то)странства" в галерия АТА. Разбира се, в пространството на "Солерс" тези творби, аранжирани по различен начин, придобиват ново звучене, но основната идея остава същата - отношението на художника към технологизацията в артистичното пространство. Това е едно носталгично връщане към инстинкта за овладяване на първичната материя и създаване на изкуство, отразяващо човешките страсти, страхове, желания и мечти.
Естетическа опозиция на останалите участници в изложбата представлява работата на Илиян Лалев. С помощта на компютърна техника инсталацията му "Очаквам включване" се обръща най-непосредствено към актуалния въпрос за пълната европейска самоидентификация на българите, който напоследък придоби размерите на масова истерия. Художникът използва големи цветни разпечатки на познатите ни от телевизията цветни ивици, които се появяват на екрана преди започване на предаването. Комбинирани с безличния офис-стол (символ на съвременната бюрокрация), те звучат като директна метафора за мечтаната евроинтеграция, които ние всички все още очакваме.

Илиян Лалев, Очаквам включване

Изложбата "Отстрани" създава впечатлението за адекватна художническа реакция по отношение случващото се в момента вътре в нас и около нас. Показателен е фактът, че подобни реакции се наблюдават и при артисти, заемащи по-централна (географска) позиция в света на съвременното изкуство. В този смисъл е оправдано твърдението, че неравностойните екзистенциални условия не означават неравностойни качества на създавания артистичен продукт.

Илина Коралова